Синдром на обструктивната сънна апнея – нарушено дишане при сън

Групата от състояния на нарушения в съня има огромно социално значение. Синдром на обструктивната сънна апнея представлява крайна степен от целия клиничен спектър дихателни нарушения по време на сън – от тихо и ритмично дишане през задълбочаващо се хъркане до повишена резистентност на горни дихателни пътища, хипопнея и апнея.

Разделя се на два вида - с обструкция на горни дихателни пътища и такава без обструкцията им (централна апнея). А по характера на епизодите може да бъде с пълно прекъсване на дишането (апнея) и с частично намален поток на въздуха през носа и устата до 50% (хипопнея).

1. Колко често се среща?

Сънната апнея засяга всички възрасти. Среща се и при деца, но определено броят на болните расте с възрастта. Процентът на мъжете е по-голям от този на жените до менопаузата, като след 65г. съотношението между двата пола почти се изравнява.

2. Каква е етиологията на проблема?

Причините не са напълно изяснени. Предполагат се съвкупност от заедно действащи рискови фактори. Възможно е наличието на наследствена компонента. Подозират се някои особености в лицевата и фарингеалната морфология и физиология – уголемени тонзили (сливици) и увула, макроглосия (голям език) и абнормно разположение на максилата и мандибулата.

Предполага се и ролята на централни механизми. Доказано е участието на серотонина (5-HT) като стимулатор на дилатацията (разширяване) на горни дихателни пътища. По време на сън активността на серотониновата трансмисия до дилатиращите мускули намалява, което над определена граница води до обструкцията им и респективно до апнея (хипопнея).

Повече за  нарушенията по време на сън може да научите на Puls.bg