Бременните у нас са в по-висок риск от тези, живеещи в по-развитите страни

Доц. д-р Живка Карагьозова, дм, началник отделение „Перинатална медицина“, Клиника „Майчин риск“, СБАЛАГ „Майчин дом“

Завършва висше образование в Медицински университет – София през 1979 г. Специализира акушерство и гинекология. През 1983 г. придобива образователна и научна степен кандидат на медицинските науки по научната специалност акушерство и гинекология. От 2008 г. е доцент след спечелен конкурс на медицинския факултет на МУ – София.

В СБАЛАГ „“Майчин дом“ работи от 1980 г., започвайки като редовен аспирант.

Допълнителната ѝ професионална квалификация включва: медицинска педагогика, ехографска диагностика и мониторен контрол на раждането, ултразвукова диагностика в акушерството и гинекологията.

Доц. д-р Живка Карагьозова преподава в Катедрата по акушерство и гинекология на Медицинския университет – София. Има множество публикации в научни специализирани издания.

Член е на редица асоциации, дружества и сдружения, сред които Българското дружество по акушерство и гинекология, Българския лекарски съюз и други.

Доц. Карагьозова, как определяме една бременност като рискова?

В протичането на бременността могат да настъпят обстоятелства, които да са предпоставка за усложнения и по време на бременността, и по време на раждането. Категорията на високорисковите бременности се определя от това как протича бременността и как протича раждането.

Така към момента на раждането вече можем да предвидим и да се предпазим от усложнения, които са заложени още в хода на бременността, т.е такива, които очакваме да възникват при самото раждане.

От 15 до 30 % от всички бременности се определят като рискови, което не е никак малко. Усложненията, които произтичат при една високорискова бременност, оказват влияние и водят до повишена майчина заболеваемост и смъртност.

- Каква обаче е картината, когато говорим за България? Как се справяме с високо рисковите бременности у нас?

Факторите, които предразполагат към висок риск при бременността и раждането са както епидемиологични, така и чисто медицински. Чисто медицинските лесно се определят, но факторите често се припокриват.

Социално-икономическите фактори касаят социалния статус на определени категории хора.Често тези хора имат занижена грижа за личното си здраве, етнически определян подход към началото на репродуктивната функция на жената (характеризират се с повишена честота на бременностите в тийнеджърска възраст), също и към броя на ражданията (обичайно над 3-5 раждания).

Цялото интервю с доц. Живка Карагьозова четете в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→