Кома - какво значи това?

Кома е пролонгирано състояние на безсъзнание. Обикновено пациентите в кома са в състояние на пълна прострация, “изглеждат” живи, спящи дълбоко, но са нереактивни към условията на външната среда – дразнители от звуков и болков тип. Клиничният преглед при този тип пациенти е значително затруднен, поради невъзможността за снемане на щателна анамнеза за придружаващи заболявания и вероятни травми от първоизточник. В тези условия – спешните лекари и специалистите, ангажиращи се с лечението на коматозни пациенти, разчитат на пълна информация, предоставена от близки на пациентите.

 

 

Комата е специфично състояние, което не може да бъде класифицирано по строги и определени критерии. В съвременната практична и теоретична медицина, комата се подразделя на няколко подвида според етиологичния причинител. Основните причини за развитие на кома са структурни мозъчни заболявания, като в това число се включват супра- и инфратенториални увреждания, метаболитни заболявания, токсични причини и смесени. Смесените причини се представят основно от усложнения на хронични или остри сърдечносъдови и белодробни заболявания.