Какво е кома?

Кома е пролонгирано състояние на безсъзнание. Пациентите са в състояние на пълна прострация, “изглеждат” живи, спящи много дълбоко, но не реагират на дразнители от външната среда – от звуков и болков тип. Клиничният преглед е значително затруднен поради невъзможността за снемане на щателна анамнеза от първоизточника. Основните действия при пациенти в кома в условията на спешна ситуация включват преглед на зеници, проверка на рефлекси, проверка за наличие на спонтанна или провокирана дихателна активност, оценка на дихателния статус и мускулен тонус.

 

 

Различните видове кома могат да бъдат обвързани с широка клинична картина, като дишането и неговите нарушения са основен патологичен белег, който трябва да се следи от медиците. Проблемът при диспнея е, че не се постига адекватна оксигенация на мозъчната тъкан, което води до дефинитивни промени в мозъчната структура, както и в прогнозата за възстановяване.

 

Възможно е да се срещне нормално дишане при пациенти в кома, когато процесът е супратенториален или комата е психогенна. Хиповентилационен синдром се развива при интоксикация с опиати, медикаменти и различни видове токсини. Дишане по типа на “Чейнс-Стоукс” се среща най-често при пациентите в сопор.