Фрактурите на раменната кост се срещат по-често при жените през зимата

Раменната кост или хумерус е най-дългата кост в областта на горния крайник и най-подвижна от всички дълги кости. Състои се от проксимален край, дистален край и средна част, наречена диафиза.

Мускулите около диафизата са разпределени в два мускулни калъфа – преден и заден.Те се инервират от нерви на брахиалния плексус. От особено значение е радиалният нерв, който лежи директно върху задната повърхност на костта и може да бъде увреден при фрактури в тази област.

Диафизарните фрактури на раменната кост съставляват около 3% от фрактурите на скелета. Характеризират се с разпределение в две възрастови групи. Едната група включва пациенти около тридесет годишна възраст – предимно мъже, като механизмът на увредата най-често е високоенергийна травма (пътно-транспортно произшествие, падане от високо или с висока скорост). Втората група е с пик около седемдесет годишна възраст, предимно при жени и е свързана с нискоенергийна травма на остеопоротично променена кост (най-често падане от собствен ръст).

Механизъм на получаване

Механизмите на получаване на фрактурата са главно два - директен (удар,падане) и индиректен (в резултат от торзионни сили). В зависимост от силите на действие и комбинациите от тях, фрактурите могат да бъдат коси, спираловидни, напречни, с отделен фрагмент или раздробени. Фрактурните краища се разместват в различни посоки под действие на мускулите, които се залавят или започват от диафизата, като това разместване е различно, в зависимост от нивото на счупване на костта.

Още за фрактурите на раменната кост четете на Puls.bg