Откриха внезапна полза от никотина - помага при Алцхаймер и Паркинсон

Все повече научни изследвания потвърждават, че никотинът може да бъде използван успешно при лечението на редица мозъчни разстройства, за които все още се търси ефективна терапия. Учените са обнадеждени, че стимулантът може да се окаже ключ към подобряване на състоянието на пациенти с диагнози като  Алцхаймер, Паркинсон и шизофрения.

Това стана ясно по време на десетия Глобален форум за никотина (GFN) във Варшава. Над 70 учени и експерти подчертаха ролята, която правилното разбиране за него може да има за подобряването на общественото здраве и за намаляването на вредата от тютюнопушенето.

Като стимулант никотинът активира мозъчните рецептори, участващи в регулирането на настроението, концентрацията и вторичната памет, тоест произвежда допамин.

„Има много диагнози, които се свързват с функционирането на никотиновите рецептори – например рядка форма на епилепсия, депресията, Алцхаймер, Паркинсон, Синдром на Турет, шизофрения, тревожност. Знаем също, че част от тези холинергични рецептори са свързани с това за да притъпяват и изострят неврологичните процеси. Това е много важно за диагнозите, свързани с вниманието и вторичната памет. Ако тази система е нарушена, виждаме отклонения в тези процеси“, обясни проф. Пол Нюхаус, психиатър  и директор на Центъра по когнитивни разстройства в Университета Вандербилт в САЩ. Проф. Нюхаус провежда изследвания върху механизмите в мозъка от десетилетия. Според тях холинергичната система е първата, която е атакувана и разрушена поетапно при болестта на Алцхаймер.

Пилотно проучване сред 74 пациенти непушачи с леко когнитивно увреждане, които получили трансдермален никотин, е показало първите обещаващи резултати още през 2000 г.

"Видяхме подобрение на вниманието, както и значително и устойчиво подобрение на паметта. Беше безопасно и нямахме значителни странични ефекти. Установихме също, че теглото намалява с няколко килограма и няма значителни сърдечно-съдови ефекти“, разказа проф. Нюхаус. При по-възрастни хора употребата на никотин също била успешна, когато се прилага като антидепресант.

Смята се, че общото представяне на мозъка, системите му и епизодичната памет, (например какво сме закусвали тази сутрин,биографичната информация), се повлияват добре от блокирането на никотиновите рецептори чрез медикаменти. Това  нарушава способността за преминаване от режим default (по подразбиране) на мозъка към други режими на мислене, което би дало ефект при състояния като шизофренията и деменцията. Приложен по друг начин никотинът повишава ефикасността на мозъка и може да редуцира процесите в мозъчната кора до необходимото ниво. Това с други думи повишава концентрацията към конкретната операция, която се извършва в момента, без да отделя ресурс за странични мозъчни операции.

"Никотинът не влияе на хората по един и същи начин, следователно, макар че може да бъде полезен и да подобри мозъчната функция при някои, при други може да няма никакъв ефект", посочи още д-р Нюхаус, подчертавайки че става дума за медикаментозното му приложение, а не за пушене на цигари.

На фона на значимите открития за свойствата на никотина обаче все още малко учени се задълбочават в неговите терапевтични свойства. Причината е стигмата върху него и погрешните разбирания, че той е в основата на вредата от тютюнопушенето.

Научната истина обаче е друга – горенето, при което се отделят редица токсични вещества е в основата на причиняването на болести и смърт от тютюнопушенето, припомниха учените по време на форума. Ако пушачите приемат никотин без горене  – например електронни цигари, устройства с нагряване на тютюн или снус, ефектът  е съвсем различен. Смята се, че 112 милиона пушачи по света са започнали да използват тези продукти, въпреки противоречивите разпоредби за тях в отделните държави.

"Добър пример за ефекта от този подход на намаляването на вредата от тютюнопушенето са страните, в които той вече се прилага“, посочи британският експерт по обществено здраве Клайв Бейтс. В държавите, които стимулират преминаването към бездимни алтернативи разпространението на пушенето драстично намалява – Великобритания, Нова Зеландия, Швеция и Япония. Някои от тях като Швеция и Япония вече отчитат и промяна на картината с болестите сред населението, след като пушенето беше заменено масово със снус в първия и устройства с нагряване на тютюн във втория случай. Например Швеция отчита само 5% пушачи и намалена заболеваемост от рак на белия дроб заради масовата употреба на снус вместо цигари, а Япония докладва намалени хоспитализации от 4 ключови диагнози и близо 40% спад на продажбите на цигари след навлизането на устройствата с нагряване на тютюн на пазара.

Според проф. Гери Стимсън от Импириъл Колидж Лондон постиженията в сферата през следващите 10 години ще зависят много от действията на високо ниво в глобалната политика. „Целта на хората на високите позиции трябва да бъде край на тютюнопушенето, а не война срещу никотина, което в крайна сметка е обречено на провал“, съветва Стимсън.

За човешките права и тютюнопушенето

Дейвид Суинър е професор в Юридическия факултет и председател на консултативния съвет на Центъра за здравно право, политика и етика към Университета на Отава. Той активно се занимава с проблемите, свързани с тютюна и здравните политики от началото на 80-те години на миналия век.

Той заяви, че много хора нямат никакъв шанс да се откажат от тютюнопушенето заради нуждата си от никотин и затова всеки трябва да може сам да взима индивидуално решение за здравето си. Суинър е работил в световен мащаб с множество организации, включително Международния съюз за борба с рака, СЗО, Световната банка и Панамериканската здравна организация, и е имал ключова роля в постигането на множество законодателни промени в областта на тютюневите политики по света. Понастоящем съсредоточава голяма част от усилията си, свързани с тютюна и никотина, върху стратегиите за намаляване на риска.

Проф. Суинър e категоричен, че предоставянето на достъп до алтернативи на тютюневите изделия предпазва хората от смърт: „Това са човешки права – предоставянето на достъп до алтернативни цигари и до точната информация за относителния риск.“

"Забраната или свръхрегулирането на по-безопасни никотинови продукти само тласка хората обратно към запалими цигари или към продукти на черния пазар, които могат да бъдат потенциално вредни“, казва и Джесика Хардинг, програмен директор на GFN.