Психичното здраве в България: Стигмата отслабва, но предразсъдъците остават

Повече от половината българи очакват хората с психични разстройства да получат подкрепа от околните, вместо да бъдат отбягвани. В същото време близо половината от анкетираните все още смятат, че обществото би се дистанцирало от човек с подобен проблем.

Това показват резултатите от национално проучване на социологическа агенция "Мяра", проведено по поръчка на фондация "КОЖА – платформа за психично здраве". Изследването проследява промените в обществените нагласи през 2020, 2023 и 2026 г., като последните данни се представят в навечерието на Световния ден на психичното здраве - 10 октомври.

Според резултатите 53,7% от анкетираните очакват хората да окажат подкрепа на човек с психично разстройство, докато 46,3% смятат, че той по-скоро ще бъде отбягван, пише БГНЕС.

Намалява срамът от посещението при психиатър

Данните показват отслабване на част от стереотипите, свързани с психичното здраве. През 2026 г. 12% от анкетираните смятат, че е срамно да се посещава психиатър, докато през 2023 г. този дял е бил 18%.

Промяна се наблюдава и в отношението към емоционалното изразяване при мъжете. С твърдението, че "не е нормално мъжете да плачат", се съгласяват 20,4% от участниците при 32% през 2023 г. Намалява и подкрепата за схващането, че човек трябва сам да се справя с психичните си проблеми.

Близо 38% от анкетираните посочват, че лично познават човек с психично разстройство. През 2023 г. този дял е бил 32%, а през 2020 г. - около 40%.

Над 90% приемат посещението при психолог за необходимост

Отношението към професионалната помощ остава сравнително устойчиво. Според 65,3% от анкетираните най-добрият подход при психичен или емоционален проблем е консултацията със специалист.

Други 18,2% биха разчитали на подкрепата на близки и приятели, а 5,8% смятат, че човек трябва да се опита да се справи сам.

Над 90% от участниците приемат, че посещението при психолог понякога е необходимост. Едва 8,5% го определят като каприз.

Повече подкрепа и на работното място

Промяна се отчита и в нагласите към колеги, които споделят, че приемат антидепресанти. През 2026 г. 54,2% от анкетираните смятат, че останалите служители биха оказали подкрепа, докато 45,8% определят подобна информация като личен въпрос, който не трябва да се споделя. През 2023 г. съотношението е било обратното.

Проучването разглежда и отношението към зависимостите. Около две трети от участниците възприемат хората със зависимости като хора със заболяване, докато малко над една трета смятат, че те нямат достатъчно воля да се откажат.

Когато става въпрос за проблем или забавяне в развитието на дете, 51,9% от анкетираните биха потърсили специалист. Други 17,6% предпочитат да изчакат, 12,8% биха се консултирали с други родители, а 7,7% - със собствените си родители.

Тревожността все още не се разпознава еднозначно

Според анализа на "Мяра" сред най-разпознаваемите психичноздравни проблеми остават шизофренията, склонността към самонараняване и депресията.

По-различна е картината при тревожността. Около 40% от анкетираните я възприемат като психичен проблем, докато над половината не я определят по този начин.

От агенцията уточняват, че въпреки отчетените промени трите вълни на изследването все още не са достатъчни за категорични заключения относно дългосрочните тенденции. Данните показват различия в нагласите, но не установяват причините за тях.

Как е проведено проучването?

Последната вълна е реализирана между 3 и 11 септември 2026 г. сред 801 пълнолетни българи чрез интервюта "лице в лице". Извадката е представителна за пълнолетното население на страната, а посочената стохастична грешка е ±3,5% при 50-процентни дялове.

Изследването се провежда през три години по еднаква методология, което позволява сравнение на обществените нагласи към психичните разстройства, стигмата и търсенето на специализирана помощ.

По информация на БГНЕС.