АП: България и Румъния с най-болните здравни системи в ЕС

КАКВО ИМА, ЧЕ ДА МУ ВЗЕМЕ НА *** ДЪРЖАВАТА . САМАТА ЗДРАВНА СИСТЕМА Е СЪЗДАДЕНА ТАКА, ЧЕ ДА СЕ КРАДЕ ОТ НЕЯ ИЗКУСТВЕНО С НАШИ ПАРИ ДА СЕ ПОДДЪРЖАТ НЯКОИ БОЛНИЦИ И КЛИНИКИ И ПЕРСОНАЛА В ТЯХ . ДЕМЕК КРИВОРАЗБРАНА СОЛИДАРНОСТ КАКТО Е НА МНОГО МЕСТА В БЪЛГАРИЯ . ЗДРАВНАТА ОСИГУРОВКА ТРЯБВА ДА Е ЗДРАВНА ЗАСТРАХОВКА И ДА СЕ ИЗПОЛЗВА САМО ПРИ НУЖДА А НЕ ДА Е КАКТО СЕГА КАСА БЕЗ ДЪНО ХОДИШ - НЕХОДИШ НА ЛЕКАР ДЖИПИТО ТИ ВЗЕМА ОТ ОСИГУРОВКАТА отговор Сигнализирай

Чи к`во му е лошо на положението? отговор Сигнализирай

Здравеопазването у нас е правопропорционално на Анна-Мария Борисова. Във всяко отношение. Какво да очакваме от кукундела, взета на автостоп на някакъв си там разклон. И не от кого да е. отговор Сигнализирай

Подкуп за лекар - на Острова това е абсурдПроблемът на британското здравеопазване е в дългото чакане за преглед при специалист или за планова операцияЯНИНА ЗДРАВКОВАБританското здравеопазване е построено така, че пациентът винаги се оказва в центъра му. Системата е направена за пациента, а не за някой чиновник, търговец или дори лекар. И затова например, каквито и проблеми и спънки да има при функционирането й, за британците - и пациенти и лекари, е абсурд някой някому да даде пари на ръка."Гръбнакът" на здравеопазването в Англия е т. нар. National health service - Национална здравна служба. Тя осигурява това, което доскоро у нас се наричаше държавно здравеопазване. Службата е основана през 1948 година, отчита се пред парламента на Великобритания, а се управлява от министерството на здравеопазването на Великобритания. Финансира се от данъкоплатците, пише в закона. Няма специална здравна вноска, казват от британското посолство в България. Работещите плащат обща осигурителна вноска, наречена National insurаnce contribution. Средствата обаче отиват в държавния бюджет, както и данъците. Оттам се отпускат парите за Националната здравна служба.Тя отговаря за здравната профилактика и превенция, за лечението на болести и за рехабилитацията и обслужването на хронично болни. За НЗС работят над 1 милион лекари, медицински персонал, организатори и мениджъри. Подобни служби имат и в Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.Службата осигурява безплатно за гражданите услуги на семейни лекари, на консултанти (нещо като българските специалисти в поликлиниките), на болници, спешна и неотложна помощ, рехабилитация и следоперативно наблюдение, лекарства, профилактични програми. Т.е. службата покрива цялата система на здравеопазване. За стоматология се доплаща - здравната служба не поема всичко. Пари не дават единствено децата до 16 години.Към Националната здравна служба има иагенция, която отговаря за качеството на медицинските услуги.Към нея могат да се обръщат и гражданите за оплаквания. В здравното министерство има специален отдел, който се занимава с училищното здравеопазване. Много добре развита е профилактиката на наркоманиите, алкохолизма, психичните проблеми при децата.В Англия няма обществена или държавна здравна каса. Има обаче много частни здравноосигурителни фондове, където се осигуряват доста хора, голямата част от които - от работодателите си. Частните фондове покриват както лечението, което предлага държавната служба, така и допълнителни услуги. Има и кешов пазар на медицински услуги."От 25 години се опитваме да поддържаме принципа, че здравеопазването е безплатно до получаването на услуга", обяснява Тони Рийгън. Той е работил като мениджър в здравната система на Англия през 80-те години, а през последните 10 години е в британското вътрешно министерство, което има доста тесни връзки със здравното. Сега е в България като съветник по присъединяването ни към ЕС.ДжипитатаКогато отиваме да се преглеждаме при общопрактикуващия лекар (general practitioner) - джипи в българския му вариант, това е безплатно, разказва Рийгън. Условието е, че човек трябва да е регистриран при джипито. След прегледа докторът решава как трябва да продължи лечението. Ако болестта не е толкова сериозна - например грип, той може да предпише лекарства.Често срещано е в Англия няколко джипита да се обединяват в обща практика. Целта на груповите практики е да се осигурява профилактика и превенция на болести. Джипитата правят регулярни профилактични прегледи - например на родилките преди и след раждане, а също и прегледи за превенция на хронични и социално значими болести като диабет, сърдечно-съдови болести. В по-големите центрове, където има групови практики на джипита има дори физиотерапевти, психолози. Идеята е да се осигури най-пълноценното обслужване на най-ниското ниво, казва Тони Рийгън. Под ниско ниво се има предвид първото ниво на системата, което да "отсява" пациентите за следващите нива - специалисти и болници.Джипитата са на договори с Националната здравна служба, която им плаща. В договора са включени определен брой услуги, които лекарите трябва да осигурят. Сумата се определя и според броя пациенти, записани в листата на общопрактикуващия доктор.Спешна помощПри спешен случай хората отиват директно в болница, казва Рийгън. Има доста добре развита служба, която отговаря за спешните случаи. В нея работят парамедици. Те не са лекари, но са специално обучени да оказват първа помощ, например в случаи на катастрофа, инфаркт и т.н. При нужда хората се обаждат на специален център, където диспечер по телефона преценява дали трябва да се изпрати обикновена линейка или парамедици. Националната здравна служба издържа и спешната помощ.СпециалиститеПо принцип джипитата трябва да могат да се справят с колкото се може повече състояния и болести, казва Тони Рийгън. Ако някой обаче има нужда от по-специализирана помощ, джипито го праща при консултант, нает от Националната здравна служба. Има компютърна система - листа на чакащите, в която може да се види кога най-скоро пациентът може да бъде прегледан от консултанта. Джипито пише писмо на специалиста, а пациентът се нарежда в листата на чакащите. Специалистът може да е и джипи, и лекар, който работи в болница, и доктор с частна практика, сключил договор с НЗС.БолницитеЕдна от трудностите, които срещаме с болниците, е, че те винаги са в нужда, обяснява Тони Рийгън. В болница също се влиза по предписание на джипи. Лечението е безплатно, тъй като го плаща Националната здравна служба. Отново обаче има листи на чакащи. Чакащите се наблюдават и поддържат в специални клиники.Но ако листата е твърде дълга, а частният сектор има необходимия капацитет, има възможност здравната служба са сключи договор с частна болница за лечение на чакащите пациенти. Такива договори се правят с клиники и извън Великобритания, обикновено доста хора отиват във Франция да се оперират.ЛекарстватаПациентът плаща само такса за всяко от лекарствата, които са му предписани на рецептата. Таксата е 6.6 лири и се плаща в аптеката. Тя е стандартна за всяко лекарство, независимо колко струва то. Ако пациентът е безработен и живее на социални помощи е освободен от таксата. Не плащат и децата до 16 години. Няма листа на безплатни и частично платени лекарства - лекарят изписва това, което смята за необходимо. Извън таксата цената на лекарството се поема от държавата. Това обаче важи само за лекарства, изписани от лекари и клиники на договор с Националната здравна служба. Изписаните от частен лекар се плащат от пациента. отговор Сигнализирай

"В съседна България, друга бедна държава членка на ЕС, която харчи само 4,2% от БВП за здравеопазване, пациентите често плащат за медицински консумативи и лекарства, както и за преференциално отношение"Така е. Нищо против лекарите. Даже ги харесвам но заплатите им трябва да ги поема държавата. отговор Сигнализирай