Шумна, властна, избухлива! Г-жа Обама сменя тона

PR, изчислен до милиметър, консенсусни теми - откакто е влязла в Белия дом, Мишел Обама не разкрива много от възгледите си, сякаш от страх да не прекали. Вторият мандат на "Барак" обаче е към края си и в тона й звучат все повече лични нотки. Погледнем ли отвъд изпипаните до съвършенство кампании в защита на каузите, с които се ангажира - борбата със затлъстяването, подпомагането на семействата на ветераните - първата дама изглежда е решила занапред по-често и по-директно да говори за неравенствата в американското общество и по расовите проблеми.

"Знаем, че днес в Америка арестуват твърде много хора на улицата само заради цвета на кожата им", каза тя в средата на май в Топика, Канзас. Спомена също "не тъй опитните учители" и "порутените класни стаи" в училищата в бедните квартали, където ходят цветнокожите деца. "Аз съм родена и израсла тук, в южните квартали (чикагския Саут сайд, бел. на АФП)", подчерта три седмици по-късно в Чикаго тази дъщеря на дребни служители, успяла да се дипломира в Принстън и Харвард, двата най-престижни американски университета.

"Зная какви битки водите: как заобикаляте, за да сте далеч от бандите, връщайки се пеш у дома, колко е трудно да работиш, когато вкъщи вдигат шум, как гледаш да издържиш, макар семейството едва свързва двата края", добави тя. За първата дама на САЩ, която днес тръгва на обиколка из Европа с двете си дъщери тинейджърки - Малия и Саша, расовият въпрос е политически чувствителна тема. През 2008 г., когато тече първата предизборна кампания на Барак Обама, тя заявява, че за пръв път, откакто е пораснала, "наистина се гордее" със страната си.

Думите й отприщват порой от критики. Мишел Обама е една от любимите мишени на консервативните среди. "Чувства се смутена и наранена от упреците, че имала антиамерикански нагласи. И след този случай става много предпазлива", разказва Питър Слевин, преподавател в Северозападния университет, публикувал наскоро книгата "Мишел Обама: един живот" (Michelle Obama: A Life).

И ето че на 9 май, когато говори пред студенти от университета "Тъскиджи" в Алабама тя сякаш прекрачва чертата. Описва дълго борбата за граждански права, после - без заобикалки, и атаките, срещу които е изправена по време на първата президентска кампания. Споделя обзелите я съмнения. "Можеше да стана първата афроамериканка - първа дама на САЩ, и това породи куп въпроси и предположения, произтичащи понякога от хорските страхове и шаблонни схващания. Дали не съм прекалено шумна? Прекалено избухлива? Твърде властна? Или напротив - твърде пасивна, с твърде майчинско държане, недостатъчно амбициозна?"

"Хората ме описват от години насам с какви ли не оригинални думи", добавя тя. Изброява изрази с оттенъ к на расизъм или презрение. Говори за "безсънните си нощи" и за страха, че може да навреди на мъжа си в надпреварата за президентския пост.

С това пак насочва към себе си подигравките на някои ултраконсерватори - водещи в телевизионни шоута. Обвиняват я, че "разиграва расовата карта", че в думите й има "горчилка", но нападките нямат предишната сила. "Тя винаги е говорила за това, но вече го прави по-открито", забелязва Питър Слевин, като изтъква, че първата дама говори на по-лични теми главно пред млади афроамериканци. И обрисува собствения си път, за да отправи едно послание: американското общество е белязано от дълбоки неравенства, но границите може да се променят.

Тя отхвърля възможността да последва примера на Хилари Клинтън, повела борба за президентското кресло. И недвусмислено заявява, че изобщо не се кани да кандидатства за изборен пост - било сенатор, било държавен глава.

През януари 2017 г., когато напусне Белия дом, Мишел Обама ще бъде на 53 години. Как ще използва тя безспоримата си харизма и огромната си популярност (по-висока от тази на съпруга й, а и на всички други бивши първи дами)? Ще говори ли по-открито по всички въпроси, които я вълнуват?

"В момента тя подготвя книга - посочва Питър Слевин. - Големият въпрос е какъв тон ще избере"

(БТА)