Време за истина в САЩ: Тръмп и Клинтън в яростен сблъсък за Белия дом

Избирателите в Съединените щати гласуват днес за президент, за подновяване на една трета от 100-членния Сенат, на цялата 435-членна Камара на представителите, както и в щатски референдуми по широка гама въпроси - смъртното наказание, правото на аборт, контрола над огнестрелните оръжия, узаконяването на марихуаната, увеличението на минималното заплащане и много други. За най-важният избор – този за президентския пост, се състезават кандидатите на Демократическата партия - Хилари Клинтън, на Републиканската - Доналд Тръмп, на Зелените -Джил Стайн и на Либертарианската партия - Гари Джонсън, но последните двама с нищожни шансове.

Президентът на САЩ, освен държавен глава, е ръководител на правителството и главнокомандващ на въоръжените сили на най-могъщата държава в света.

Изборите за президент са непреки - гласува се за членове на избирателната колегия от 538 души, които малко по-късно избират формално президента, но обикновено веднага след приключването на т.нар. народен вот в изборната нощ се знае кой ще е новият президент. Той трябва да спечели подкрепата на 270 членове на избирателната колегия.

Социологическите проучвания почти през цялата кампания показваха преднина за Хилари Клинтън от средно 3-5 процента. В анкетата на "Вашингтон пост" и ABC от вчера, 7 ноември, Клинтън има подкрепа от 47 на сто, а Тръмп - 43 на сто, съобщи Ройтерс. Според допитване на сп. "Икономист", публикувано вчера вечерта, Клинтън води с 45 процента пред Тръмп, който има 41 процента, предаде Ройтерс.

Голямата неизвестна величина е избирателната активност. Около 40 милиона избиратели са се възползвали от правото на ранно гласуване до 4 ноември и статистически модели сочат, че в ранния вот Клинтън има преднина от 9 процента. Колкото е по-висока активността, шансовете на Клинтън се увеличават, тъй като тя има по-силна подкрепа сред жените, испанскоезичните избиратели, цветнокожите и средната класа, а Тръмп е харесван предимно от белите мъже без висше образование, сочат данните.

Как протичат изборите за президент в САЩ?

Свикваните на четири години избори винаги са във вторника след първия понеделник на ноември, както е вписано в американската конституция. Партийните избори обаче преминават през сложна избирателна система, докато републиканците и демократите излъчат по един кандидат.

Гласуването, според общото избирателно право, протича в един тур във всичките 50 щата и в окръг Колумбия (град Вашингтон, който не влиза в състава на никой щат).

Гласоподавателите избират измежду кандидатите за президент и вицепрезидент. Чрез пряко гласуване всеки щат определя група от членове на избирателната колегия, които изразяват подкрепа за определен кандидат.

Избирателната колегия се състои от 538 души. Броят на членовете от всеки щат се определя въз основа на населението му. Всеки щат има един електор за всеки от депутатите му в Камарата на представителите, както и един за всеки от двамата сенатори на щата. На този принцип Калифорния - най-гъсто населеният щат, има 55 електори, Тексас - 38, а Ню Йорк и Флорида - по 29. В другия край на спектъра, слабо населените Аляска, Делауер, Върмонт и Уайоминг имат само по трима електори, с колкото разполага и окръг Колумбия.

Членовете на избирателната колегия официално избират президента и вицепрезидента на 19 декември, което обаче на практика е чиста формалност.

Във всички щати, с изключение на два, кандидатът, който спечели мнозинство от народния вот, получава подкрепата на всички електори на щата. Небраска и Мейн използват разделена система, при която двама електори се избират от народния вот в целия щат, а останалите - според народния вот във всеки конгресен район.

Системата "победителят взема всичко" в щатите, прави победата на трети кандидат изключително трудна, въпреки че такъв все пак може да окаже решаващо влияние в определени щати и следователно - върху резултата на национално ниво.

Някои щати в исторически план подкрепят кандидата на демократите избори след избори, а други са също толкова предани на републиканците. Поради тази причина кандидатите насочват усилията си към десетина щата, които се колебаят в избора и често се оказват решаващи за крайния резултат. Най-важните от тях са "зоните на битка" или "суинг щатите" с най-голям брой електори, като Флорида (29), Пенсилвания (20) и Охайо (18).

(БТА)