Как след изборите ще се промени външната политика на САЩ

След президентските избори Америка вероятно ще продължи да следва същия външнополитически курс - отказ от намеса във външни конфликти с оглед по-силно фокусиране върху вътрешните проблеми на страната, пише Би Би Си.

Такъв, доста изненадващ извод налага внимателният анализ на външнополитическите платформи, представени от кандидат-президентите - на пръв поглед диаметрално противоположни.

Но съветници на всекиго от двамата изтъкват, че някои от най-скандалните им инициативи - като планираното от Доналд Тръмп преразглеждане на условията за членство в НАФТА или предложението на Хилари Клинтън да се обяви забранена за полети зона над Сирия, всъщност не са тъй радикални, както изглежда, и фактически продължават сегашната политика.

Макар републиканците да обвиняват Барак Обама, че се е отказал от ролята на глобален лидер, а някои очакват от Хилари Клинтън по-активна позиция по въпроса, на практика който и да спечели изборите, новият президент ще положи всички усилия да избегне повторение на събитията от Ирак и Афганистан.

И двете операции крайно се проточиха и бяха много скъпи; според мнозина американци днес страната не може да си ги позволи.

"Съединените щати са навлезли в интересен момент от историята си - отбелязва бившият министър на отбраната и директор на ЦРУ Леон Панета. - Без съмнение намесата в тези и други конфликти отслаби донякъде страната, както и цената, която се наложи да платим. Това е отразено в програмите не само на Демократическата, но и на Републиканската партия."

Икономика и търговия

Дори ако говорим за свобода на търговията, подходите на Клинтън и на Тръмп далеч не са толкова различни, колкото някой би помислил.

Хилари Клинтън наистина неведнъж решително е подкрепяла спогодби за свободна търговия, но левият фланг от нейната партия е солидарен с онези републиканци, които смятат, че новото споразумение, сключено тази година - Транстихоокеанското партньорство, не бива да се ратифицира, и изразяват съмнение дали трябва да се подпише подобен документ с ЕС.

"Ако сложим настрана личността на Тръмп и погледнем какво включва програмата му, ще видим, че тези критики са напълно смислени - и Конгресът разполага с необходимите конституционни и политически пълномощия, за да промени ситуацията", коментира Даниъл Плетка от Американския предприемачески институт, който проучва свободата на търговията, вноските в бюджета на НАТО и орязването на военните разходи.

Най-вероятно никой от кандидатите няма да контролира и Белия дом, и Камарата на представителите, и Сената, а това съществено ще свие възможностите на новия президент да осъществи основните точки от програмата си.

Ако Хилари Клинтън спечели висшия пост, както сочат последните анкети, но не успее да осигури на демократите мнозинство в долната камара, най-вероятно ще започнат партийни борби и те ще доведат страната до още по-мащабна политическа парализа, отколкото през втория мандат на Барак Обама.

Затова всяко предложение на единия или другия кандидат, засягащо търговската политика, явно ще потъва в Конгреса.

Кметът на град Маями - републиканецът Карлос Хименес, много заинтересован от търговските връзки с чужбина, заяви в разговор с мен: "Хубавото в Америка е, че нямаме крале, а разделение на властите". Според него сенаторите и конгресмените, представляващи Флорида, ще правят всичко възможно, бранейки интересите на щата във Вашингтон.

По повод изявленията на Тръмп, че смята да повиши митата върху евтините вносни стоки, за да запази работните места, Хименес твърди, че в реалния живот тези протекционистки мерки просто не действат. "Наистина имаме нужда от свобода на търговията", казва той.

Позицията му впрочем е характерна за ръководствата на космополитични мегаполиси. Като цяло обаче дългосрочната тенденция е САЩ да изпитват все по-малък интерес към темите на глобалното лидерство, включващи подписването на изгодни търговски споразумения, и все по-голям - към вътрешните проблеми на страната.

Вътрешни рамки

Леон Панета не крие опасенията си във връзка с отказа на САЩ от ролята на глобален лидер.

"Съединените щати се надяваха други страни да споделят с тях тази роля - казва той, припомняйки управлението на Барак Обама. - Това обаче не стана и националната ни сигурност бе поставена под удар."

"Сега американците разбират, че ако САЩ не изпълняват ролята на лидер, за жалост няма кой да ги замени", добавя той.

Въпреки че Панета и голяма част от вашингтонския външнополитически елит са склонни да подкрепят Хилари Клинтън, обявила се за по-активна намеса на САЩ в световната политика, нейната свобода на действие при всяко положение ще бъде ограничена и от новите политически реалности, и от вътрешнополитически съображения.

През последните месеци например Русия запълни политическия вакуум в Сирия, заздрави и връзките си с редица други страни от Близкия изток.

На свой ред Китай не само бързо настига САЩ по икономически показатели, но подготвя също дипломатически и военни мерки, които може да унищожат американското влияние в Южнокитайско море и други важни региони.

Тъкмо усещането, че САЩ губят влиянието си на световната арена, накара по-специално Доналд Тръмп да предложи вдигане на разходите за отбрана и по-твърда търговска политика спрямо Китай.

В инициативите на двамата кандидати личи любопитен парадокс: Тръмп предлага да се харчи повече за въоръжените сили, но те да бъдат използвани в по-ограничен мащаб. А Клинтън, обратното, се обявява за по-активно използване на военна сила и същевременно за свиване на общите разходи за отбрана.

И никой от кандидатите не може честно да прецени промените в международния ред, предизвикани от растящата милитаризация на външната политика, водена от Китай или Русия.

Наистина президентските избори - с риториката покрай тях и патриотичните думи за величието на Америка, навярно са най-лошият момент за обсъждане на множащите се ограничения на ролята й в многополюсния свят.

От тази гледна точка и твърденията на Тръмп, че няма да се впуска в нови войни, и думите на съветниците на Клинтън, че сирийската й политика не предвижда ескалация на американската намеса, може да се разглеждат като продължение на сегашната външнополитическа тенденция.

Та нали президентът Обама заявява, че се гордее с връщането на американските войници вкъщи от два театъра на бойни действия и с това, че твърдо е ограничил участието на Америка в конфликтите в Либия и Сирия.

/БТА/