Америка боледува или преживява най-добрите си времена?

В тези сложни времена един прост въпрос за същността на най-американския празник, отбелязван с фойерверки, барбекюта на открито и паради, не винаги изглежда толкова прост.

Американците се готвят да празнуват 242-та годишнина от раждането на държавата им и някои от тях изпитват дълбоко чувство на патриотизъм. За други обаче социалните проблеми, налегнали страната, слагат тежък отпечатък върху тазгодишния Ден на независимостта, пише Асошиейтед прес.

Застанала пред историческата сграда Фенъл хол в Бостън, екскурзоводката Кара Макинтайър казва, че изпитва особена гордост по това време на годината, припомняйки смелостта на американски колонисти като Семюъл Адамс, призовал с пламенни речи от тук, от някогашния покрит пазар, на бунт срещу английската корона.

Но тя се чувства съкрушена, че способността на американците да водят конструктивен дебат по най-горещите теми на деня - да изразяват несъгласие без да изпитват неприязън - изглежда безнадеждно загубена.

"Това остро разделение от последното десетилетие. . . , мисля, че бащите основатели (на САЩ) биха го приели с дълбоко съжаление - казва 57-годишната местна жена от Масачузетс, поздравявайки минувачи, облечена в рокля на цветя от колониалната епоха. - Социалните медии ни превърнаха всички в грубияни. Хората казват неща, които никога не биха казали, ако са лице в лице с някого."

В Чикаго 77-годишният Филип Уайли - пенсиониран съветник в държавно училище, съвсем откровено говори за това, от което страната боледува. "Проблемите до голяма степен са свързани със сегашната администрация във Вашингтон", казва той, спрял да се порадва на огромното американско знаме, което виси от култовото за града здание "Ригли билдинг".

В Алабама обаче пенсионираният шофьор на камион Флойд Чемпиън е възторжен оптимист. Той смята, че Америка преживява най-добрите си времена. Смята да отбележи празника така, както прекарва повечето от дните си - продавайки дини, домати, зърнени изделия, сливи и други продукти от каросерията на камиона си край шосе на около 50 км южно от Бирмингам, щата Алабама. "Зная, че това е голям празник и го обичам, защото е свързан с нашата независимост, - казва 77-годишният Чемпиън от община Шелби. - Но трябва да продавам тази стока и да печеля пари."

Далеч оттук - в Анкъридж, щата Аляска, Даръл Шлаф казва, че Четвърти юли трябва да е ден, в който дълбоко разделената страна да загърби политическите страсти. "В този ден няма политика - казва той по време на пауза от ангажимента си да подготви празненствата в града. - Тук става дума за основаването на нашата страна и за нашата свобода."

Анджела Лим е родена и израснала в най-големия град на Аляска, но е от мексикански произход. Разказва, че непознати са идвали в нейния супермаркет и са й казвали да се върне в страната си. Това я кара да съжалява тези хора, отбелязва тя, разхождайки 10-годишните си близнаци на брега на Гъшето езеро в Анкъридж. Тя е щастлива, че е американка и смята да отбележи Деня на независимостта подобаващо. "Празнувам го. Искам децата ми да се гордеят със страната си и да се отнасят еднакво към всички", казва тя.

Ветеранът от войната във Виетнам, полковник от резерва на ВВС Томас Моу, в Ланкастър, Охайо, казва, че празникът трябва да бъде ден, в който да отбелязваме онова, което прави Америка различна и велика. "Във времена, когато изглежда, че сме се хванали за гушите по-яко от всеки друг път, мисля, че трябва да направим крачка назад - казва 74-годишният бивш военен, прекарал над 5 години като военнопленник, а по-късно работил като директор на департамента за ветерани в Охайо. - Можеше да бъдем като Венецуела, Русия или Китай, където всеки казва или мисли едно и също нещо, а ние не искаме никога да е така."

В Портланд, щата Мейн, готвачът Брад Месиър е съгласен с тези настроения, но добавя, че разделенията в страната са твърде големи, за да бъдат игнорирани. "Това е празник, който на теория би трябвало да ни сближава като страна, но всъщност все още сме разделени на два много изолирани лагера", казва Месиър, който продава ягоди и други земеделски продукти на сергия на фермерския пазар в центъра на Портланд. "Това, струва ми се, нагледно илюстрира дълбоките пропасти, които ни разделят. Онова, което ни събира (на този ден) е много повърхностно. Колко наистина може да сближи хората ходенето и зяпането на фойерверки"?, пита той риторично.

В Ню Йорк обаче 32-годишният Иван Осория Ерера е изпълнен с благодарност към новата си страна. Баща на две деца, той е дошъл в Бронкс от Мексико, когато е бил само на 7 г. А във вторник бе един от групата от 200 имигранти, които се заклеха като американски граждани в Обществената библиотека на Ню Йорк. Това специално събитие няма да се изтрие от паметта му. "Имам деца, имам дом. Може да се каже, че нашата мечта се сбъдна", каза Ерера.

Край сградата на фериботния терминал в Сан Франциско Мери Сондърс също изразява благодарност, гледайки уличните празненства. "Като имигрант и натурализиран американски гражданин за мен е чест да участвам в тях - казва 53-годишната Сондърс, научен работник, която живее в Брентуд, Калифорния. - Това е ден за празненства, на които можеш да спреш и да се радваш заедно със семейството."

/БТА/