Светът се нагажда към политиката на Тръмп "Америка на първо място"

Докато президентът Доналд Тръмп се готви за втората си поява пред Общото събрание на ООН - олимпийския подиум на световната дипломация, неговата администрация се е обърнала без свян дълбоко към вътрешните проблеми, следвайки все повече едностранни политики, което критиците смятат за голямо отстъпление от глобалните ангажименти (на страната) - нещо, което бе неизменна двупартийна линия на предишните американски лидери, пише  Асошиейтед прес.

Онези хора от екипа на Тръмп, които тълкуваха неговия добре употребен лозунг на кампанията му, казвайки, че "Америка на първо място не означава Америка сама", вече ги няма. Местата им са заети от апологети на ненакърнимия държавен суверенитет, които споделят убеждението, че много от институциите, установени след Втората световна война за гарантиране и поддържане на международния ред, са или остарели или се нуждаят от сериозно преразглеждане.

Преди дебатите в Общото събрание (на ООН) някои очакват те да имат различен тон от миналата година, когато редица резервирани световни лидери не бяха подготвени за маниера или стила на дипломацията на Тръмп или за неговата решимост да следва програмата, заложена в лозунга "Америка на първо място". Този път обаче те знаят какво да очакват.

"Много лидери вече са се научили как да се отнасят с президента", казва Джон Олтърман, първи вицепрезидент на Центъра за стратегически и международни проучвания.

"Те гледат да са любезни с него, но ще работят за създаване на условия за блокиране или подкопаване на много от президентските инициативи, защото ги намират за плод на погрешно мислене. Те ще се опитат да използват тази среща, за да предложат стратегии, съдържащи тяхното виждане, а не президентското, без да му натякват открито, че то е погрешно".

Стюърт Патрик, бивш служител в Държавния департамент при администрацията на Джордж Буш-младши, който сега е старши сътрудник в Съвета за международни отношения, каза, че Тръмп "абдикира от глобалното ръководство и преминава към тесногръд национализъм" - подход, който "дава малко стимули на други страни да се асоциират с американските цели".

"Унилатерализмът на администрацията все повече губи почва, защото на страните членки на ООН им писва от американската надменност и нежелание за компромиси", писа Патрик тези дни.

"Следващата седмица президентът ще се изправи пред една по-скептична глобална аудитория, ще се сблъска с реалността, че дипломацията на неговата администрация иска само да взема, без да дава".

Да бъде накарана администрацията на Тръмп да промени курса си обаче може да се окаже трудна работа, като се има предвид траекторията на нейната външна политика. Когато бившият държавен секретар Джон Кери напусна Държавния департамент на 19 януари 2017 г., той каза на колегите си дипломати, че САЩ "имат повече ангажименти на повече места по света с по-голямо положително влияние, отколкото когато и да било в американската история".

Дали това бе вярно на времето, може да се спори. Но ако е било вярно тогава, сега вече съвсем не е така.

Семената на оттеглянето бяха посадени още преди Тръмп да уволни първия си държавен секретар Рекс Тилърсън през март и преди оттеглянето следващия месец на главния му икономически съветник Гари Кон и на съветника му по националната сигурност Хърбърт Реймънд Макмастър.

През първите си няколко месеца в Белия дом Тръмп изтегли САЩ от Транс-Тихоокеанското търговско споразумение, от Парижкото споразумение за климата и от ЮНЕСКО. Той нееднократно постави под съмнение адекватността на НАТО, полезността на други многостранни групировки и организации, обиждаше лидерите на американските съюзнически страни и прекрати започналото при Обама затопляне на отношенията с Куба. През декември въпреки съветите на своя екип по националната сигурност той призна Ерусалим за столица на Израел.

Но след напускането на Тилърсън, Кон и МакМастър и заместването им с Майк Помпейо, Лари Кудлоу и Джон Болтън темпото на оттеглянето се засили и предстоящата поява в Общото събрание очевидно ще го ускори още повече.

Само през последните шест месеца Тръмп изтегли САЩ от Съвета по правата на човека в ООН, спря финансирането на агенцията на ООН за палестинските бежанци, прекрати практически всякаква помощ за самите палестинци и разпали отново спора за Ерусалим, премествайки там американското посолство от Тел Авив.

В същото време администрацията наложи санкции срещу натовския съюзник Турция, спря да помага на усилията за стабилизация на обстановката в Сирия, изтегли се от ядреното споразумение с Иран, рязко намали приема на бежанци (в САЩ), заплаши със съдебно преследване служителите на Международния наказателен съд, ако трибуналът започне разследвания за предполагаеми престъпления на американски войници, започна търговска война с Китай и намекна, че САЩ могат да напуснат Световната търговска организация.

Две сфери, в които администрацията се опита да предприеме инициативи - със Северна Корея и с Русия - предизвикаха критики или тези усилия бяха посрещнати с огромен скептицизъм от много ветерани на външната политика - както демократи, така и републиканци. Тръмп се срещна с лидерите на тези две страни, но резултатите от тези срещи породиха много въпросителни.

И въпреки неговите твърдения за напредък на севернокорейския фронт, който тепърва ще се разширява, тази инициатива все още не дава конкретни признаци за прогрес към желания резултат - денуклеаризацията.

/БТА/