Направи ли Байдън възможна Трета световна война?

Тази седмица администрацията на Байдън обяви намерението си да премине през предупредителната червена линия на Китай по отношение на Тайван. Този ход на САЩ е безразсъдно провокативна стъпка, която предизвиква неизбежен военен отговор от страна на Пекин, пише Финиан Кънингам, "Worldakkam".

Ако това се случи, всички залози са насочени към пълномащабна военна конфронтация между Съединените щати, техните съюзници и Китай. Не е проява на паника да се каже, че подобен сблъсък ще прерасне в Трета световна война, предава БГНЕС.

Австралия и Великобритания са изрично ангажирани с военен съюз със Съединените щати в Азиатско-Тихоокеанския регион чрез наскоро създадения пакт AUKUS. Русия ще бъде задължена да защитава Китай.

Сюблимната дата е 9-10 декември, когато администрацията на Байдън е домакин на така наречената "Среща на върха на демокрациите". Тази седмица Държавният департамент обяви списък на "участниците", който включва 110 държави. Китай и Русия не са поканени, наред с други изключени държави.

Най-провокативното е, че сепаратистката китайска територия Тайван е поканена да участва във видеоконференцията. САЩ се стараят да наричат Тайван "участник", а не "нация". Въпреки това, ако оставим настрана този семантичен похват, поканата е грубо нарушение на суверенните претенции на Китай за власт над Тайван.

Претенцията на Китай към Тайван като част от неговата неразделна територия е призната от Организацията на обединените нации и, поне на теория, от Съединените щати с тяхната политика на един Китай от 1979 г. насам.

Остров Тайван съществува като самоуправляваща се територия, откакто гражданската война в Китай приключва през 1949 г. с победа на комунистите. Противниците на национализма бягат в Тайван. Китай си запазва правото да обедини Тайван под управлението на континенталната част на страната. Пекин предупреди, че ще направи това с военна сила, ако Тайван някога обяви независимост.

Вашингтон поддържа позиция на "стратегическа двусмисленост", при която признава политиката на "един Китай", като едновременно с това предлага ангажименти на САЩ за подпомагане на Тайван с военна защита.

Откакто Джо Байдън пое Белия дом през януари, неговата администрация достигна до опасни нива на тази двусмисленост. В един момент Байдън надхвърли рамките на политиката, като изрично заяви, че САЩ ще защитават Тайван в случай на конфронтация с Китай.

По време на телеконферентна среща на върха на 16 ноември китайският президент Си Цзинпин порица политиката на САЩ по отношение на Тайван като "игра с огъня". Си очерта червена линия, според която Вашингтон трябва да се въздържа от подстрекаване на сепаратистките амбиции на тайванското правителство.

Обявяването тази седмица на "Срещата на върха на демокрациите" и по-специално поканата към Тайван, като се изключва Китай, е най-смелата стъпка на администрацията на Байдън, която подкопава суверенитета и териториалната цялост на Китай. Фактът, че това се случва само няколко дни след устния ангажимент на Байдън към Си, че САЩ се придържат към политиката на "един Китай" и не се стремят към независимост на Тайван, прави провокацията още по-силна.

Нагнетяването на напрежението с Китай от страна на Байдън не е нещо неочаквано. Повече от десетилетие последователните администрации на Обама, Тръмп, а сега и на Байдън насочват вниманието си към Пекин като най-голяма заплаха за националната сигурност. Вашингтон непрекъснато обвинява Китай в агресия в Азиатско-Тихоокеанския регион, което е обръщане на действителността. Тайван се превърна в острие за Вашингтон, с което да антагонизира Китай. При тази администрация се увеличиха продажбите на оръжия за Тайван, както и маневрите на американските военноморски и военновъздушни сили в Тайванския проток под циничния претекст за "операции за свобода на корабоплаването".

Президентът Байдън превърна темата "демокрация срещу авторитаризъм" в тема на своя Бял дом. Свикването на среща на върха на 110 участващи държави на 9-10 декември е арогантен опит за разграничаване на света във фалшива дихотомия, при която предполагаемите добродетелни нации са под благосклонното ръководство на САЩ.

Китай заклейми срещата на върха като изкуствено поляризиране на нациите на т.нар. съюзници и врагове, което е връщане към десетилетията на Студената война. Китайският външен министър Ван Ий заяви, че тази разделителна манипулация на международните отношения е просто трик на Съединените щати, за да упражняват хегемонистичните си амбиции.

Китай казва, че не е в правомощията на Съединените щати да определят какво е демокрация и какво не е. Пекин твърди, че "демокрацията принадлежи на цялото човечество". Не става въпрос само за провеждане на циклични избори. В случая със Съединените щати тяхната "демокрация" е доминирана от две партии, финансирани от капиталисти и плутократи от Уолстрийт. Достиженията ѝ по отношение на бедността, неравенството, расизма и подпалването на войни са изобилни, за да опровергаят категорично претенциите за "демокрация".

Във всеки случай още през август, когато администрацията на Байдън за пръв път обяви плановете си за "среща на върха за демокрацията", Пекин предупреди Вашингтон да не използва форума, за да подклажда напрежението в Тайван. Ако САЩ продължат да упорстват, Китай заяви, че ще нареди разполагане на военни самолети и военни кораби в Тайван.

Несъмнено се усеща, че на Китай му е писнало от американските провокации. Континенталната част на страната провежда военна подготовка за сблъсък с Тайван. Този безумен ход на Вашингтон да свика "среща на върха на демокрациите" - колко горчива ирония - може да се окаже последният акт на американско предателство. Войната е на дневен ред и току-що получихме дата за нея.

Финиан Кънингам е автор на многобройни статии по международни въпроси, публикувани на няколко езика. В продължение на близо 20 години работи като редактор и писател в големи новинарски медийни организации, сред които The Mirror, Irish Times и Independent. Втори носител на наградата "Серена Шим" за безкомпромисна почтеност в журналистиката (декември 2020 г.).