Управници на преклонна възраст, имат ли шанс младите в САЩ?

Влязъл в неделя в клуба на 80-годишните, президентът Джо Байдън не изглежда като чуждо тяло сред политическата класа в САЩ, където младите лица са изключително редки - дотам, че понякога я определят като геронтокрация.

Досегашната председателка на Камарата на представителите Нанси Пелоси е на 82 години. В Сената виждаме почти същото: лидерът на демократичното мнозинство Чък Шумър напролет ще навърши 72. А водачът на републиканското малцинство Мич Макконъл е на 80.

При все това може да се появи свеж полъх, макар и съвсем относителен. В четвъртък Нанси Пелоси заяви, че няма да се бори за нов председателски мандат, като се мотивира с желание да отстъпи място на "ново поколение". Също като двете други звезди на демократите в Камарата - Джеймс Клайбърн и Стени Хойър, съответно на 82 и 83 години.

Никой от тях обаче не реши да напусне креслото си.

Сочен за приемник на Нанси Пелоси, Хаким Джефрис със своите 52 години изглежда като жизнен младок в редиците на Конгреса.

Близо 35 години по-възрастни са обаче някои от колегите му като републиканеца Чък Грасли. Осемдесет и девет годишен, той остава на служба с осми сенаторски мандат. В началото на политическата му кариера, през 1959 г., стопанин на Белия дом е бил Дуайт Айзенхауер.

Друг сенатор, 88-годишният Ричард Шелби, е роден година преди да бъде появата на бирата в кенчета (тоест през 1934 г., б. пр.). В края на годината той излиза в пенсия.

Случаят със сенаторката Дайън Файнстайн - на 89 години, бе причина наскоро да бъдат подновени дебатите на каква възраст парламентаристите трябва да се оттеглят. Видимо гаснещите познавателни способности на тази уважавана личност пораждат съмнения дали е в състояние да изпълнява задълженията си.

Сребро в косите

Обликът на новия Конгрес още не се е очертал напълно, тъй като бюлетините на няколко места още не са преброени. Предишният обаче никак не изглеждаше младолик - средната възраст там бе сред най-високите в историята (58 години в Камарата, 64 - в Сената).

Неотдавнашните междинни избори доведоха в парламента няколко нови фигури.

Двайсет и пет годишният демократ Максуел Фрост например ще е първият представител на "поколението Z", чиито интереси всъщност той смята да брани.

"Важно е да имаме ръководство, което прилича на самата страна", заяви той пред АФП през октомври, разгневен от някои клишета, приписвани на поколението му, смятано за нетърпеливо: "Бих казал, че ние знаем какво искаме".

Той ще се присъедини към една също тъй решителна млада гвардия на Капитолийския хълм.

Сред най-познатите лица е трийсетгодишната Александрия Окасио-Кортес, наричана с инициалите й "АОК" - любимка най-левичарски настроените демократи, но "черна овца" за консерваторите.

Но тези парламентаристи са само капка в морето от побеляващи коси. И най-отговорните постове в Конгреса остават в ръцете на ветераните.

Възрастово ограничение

Близо три четвърти от американците впрочем смятат, че в двете камари трябва да се наложи  възрастово ограничение, сочат публикувани през септември данни от допитване на Си Би Ес нюз.

Независимо дали запитаните са демократи или републиканци, току-що навършили пълнолетие или шейсетгодишни, този дял остава един и същ - рядък знак за единство в страна, където разцепленията са видими за всички.

"Хората изглежда искат по-скоро да бъдат представлявани от някой по-млад", но "всъщност не са готови да гласуват според това си желание", обяснява за АФП Деймън Робъртс, политически изследовател от университета в Боулдър, Колорадо.

Когато пускат бюлетина в урната, избирателите изглежда вземат под внимание по-скоро етническия произход или пола, отколкото възрастта, добавя той.

Има и други обяснения за склонността да се избират кандидати, бодро прекрачили в пенсионната възраст.

Съществуват институционални пречки: изискват се навършени 25 години за влизане в Камарата, най-малко 30 за Сената и поне 35 за поискалите да се нанесат в Белия дом.

А поначало американците смятат сравнително младите кандидати за "по-неквалифицирани", "по-неопитни" и "по-екстремни в идеологически план" от сравнително възрастните, отбелязва Деймън Робъртс.

През 1984 г. президентът Роналд Рейгън, изправен срещу по-млад кандидат в кампанията за преизбирането си, също се сблъска с тези аргументи, насочени срещу него.

Когато по време на дебати журналист му посочи, че е най-старият президент в историята на САЩ  - впоследствие Джо Байдън го задмина - републиканецът със замах отвърна на критиката.

"Няма да фокусирам тази кампания върху възрастта. Няма да използвам за политически цели младостта и неопитността на моя съперник", каза той. Две седмици по-късно вълна от избиратели го остави в Белия дом.

Леа Допле, Франс прес/БТА, Андрей Шарков