Историческите претенции на РСМ и чий е Александър Велики?

Американското издание на Тhe New York Times хвърля поглед около противоречивата амбиция на РСМ в стремежа си към изграждане на национална идентичност, а с това предизвиква недоволство от страна на съседите си - в Гърция и България. Статията е озаглавена “Чий е Александър Велики? Това е дипломатическо минно поле".

"Центърът на Скопие, столицата на Северна Македония, балканска държава, която възниква като независима държава преди едва 33 години, е изпълнен с история. Статуя на Александър Велики се издига над централния площад. Статуя на баща му, Филип II Македонски, се извисява над близкия площад върху огромeн пиедестал”, пише в статията си вестникът. И добавя, че в столицата има много бронзови и каменни паметници и на други герои, които населението смята за част от своята дълга и славна история.

Изданието отбелязва още, че днешната Северна Македония, възникнала след разпадането на Югославия през 90-те години на ХХ век, "няма реална връзка с Александър Велики, живял преди 2000 години наблизо в днешна Гърция, а много от другите исторически личности, почетени със статуи, са български".

"Изграждането на идентичността на Северна Македония отдавна предизвиква раздразнението на Гърция, която твърди, че древна Македония е част от нейното наследство и има регион, кръстен на нея. Ядосана е и България, друга съседка, която е много ревнива към някои от историческите личности, особено към български владетел от 10 век, чиито статуи днес са в центъра на Скопие", се пише още във вестника.

Тhe New York Times се фокусира и върху това кой притежава миналото и не само внасят смут сред учените, но и има сериозни последствия, като например блокирането на приемането на Северна Македония в ЕС.

Славица Бабамова, директор на националния археологически музей в Скопие, споделя пред вестника, че е разтревожена от множеството статуи, издигнати от нейната страна в опит да изгради държавна и национална идентичност. По думите ѝ проблемът около Александър Велики "не се състои толкова в това, че Северна Македония няма връзка с времето на великия владетел, а в това, че е преувеличила претенциите си". Според нея това е започнало след разпадането на Югославия, когато националистите са започнали да търсят начини да укрепят крехката си нова държава.

"В края на 90-те години на миналия век се стигна до някаква истерия", каза тя.

Статията е и в допълнение на наболелия в последните седмици проблем около Преспанското споразумение, а отношенията между македонци и гърци са много разклатени. Гърция заплашваше да блокира присъединяването на Македония към НАТО и ЕС и който в крайна сметка бе преодолян със споразумението от 2018 г., с което страната прие да се нарича "Северна Македония".

"Тъкмо когато отношенията с Гърция се успокоиха, България повдига собствени исторически оплаквания, като националистите там настояват, че Македония е изкуствена нация, създадена от комунистически антинацистки партизани, които провъзгласяват държава през 1944 г. и говорят на български диалект", пише вестникът.

Според американското издание сегашното ръководство на партията "изглежда е охладило възторга си към Александър Велики, но не вижда причина да премахне неговите или другите статуи".

В същото време е цитирана Бисера Костадиновска-Стойчевска, бивш министър на културата, която каза, че е планирала да освободи града от поне част от статуите, като ги премести в парк извън града. Тя обаче се отказала, след като служителите ѝ, инструктирани да търсят нарушения на закона за градоустройството, са установили, че "за съжаление всичко е законно".

Особено нетърпелива тя била да се отърве от голяматa стaтуя на цар Самуил, български цар от X век, обърната към Александър, която, по думите ѝ, е не само грозна и пречи на гледката, но и "наистина дразни българите", пише The New York Times.