ЕК иска политическа решимост за резултати в правосъдието

Уверени сме, че българското правителство ще приеме сериозно оценките от днешния доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка. Това заяви на пресконференция говорителят на ЕК Марк Грей при представянето на тринайсетия доклад за България по механизма за сътрудничество и проверка. Докладът представя анализа на ЕК за предприетите от България стъпки през изминалите 18 месеца и посочва в кои области са необходими допълнителни мерки.

В отговор на въпрос Грей поясни, че докладът не дава оценки на отделни личности и институции. Не правим оценка на едно отделно правителство, допълни говорителят. Не разглеждаме докладите като "положителни" и "отрицателни", процесът е много по-сложен, заяви Грей.

ЕК не се наема с окачествяването на докладите като позитивни и негативни. Никога не сме им поставяли такива оценки. Ако държавите от ЕС решат да дават оценки, това си е тяхна работа и трябва да потърсите тяхното мнение. Ние оценяваме постигнатия напредък в наблюдаваните области, посочи Грей.

Не даваме оценка на някое отделно правителство, заяви говорителят. Когато говорихме за изразена политическа воля, разглеждахме петгодишен период от наблюдението. Заявихме, че в някои моменти виждахме тази воля, друг път тя отсъстваше. Не се наемаме с оценка на настоящото правителство, допълни Грей.

Не поставяме крайни срокове за действието на механизма. ЕК помага, но промените трябва да настъпят отвътре. В България и Румъния има хора, които съдействат на процеса на реформите и искат те да се случат. ЕК не може да определи кога изискванията ще бъдат изпълнени, това зависи от правителствата в наблюдаваните държави, поясни говорителят.

Не търсим постигането на перфектност, а ясна политическа решимост за последователни резултати в областта на правосъдието и борбата с корупцията на всички равнища - високи и ниски. Това означава в България уличените да бъдат изправяни пред правосъдието. Законите са налице, но все още липсата на желание за предаването на уличените на правосъдието и успешната съдебна процедура изостават от очакванията. Ще продължим наблюдението толкова, колкото е необходимо, за да бъдат изпълнени поетите от двете държави ангажименти. Държавите от ЕС напълно подкрепят този процес и необходимостта от постигането на резултати от двете наблюдавани страни, заяви Грей.

Виждаме, че промените се случват, но изискват време. Без този механизъм нямаше да видим стъпките напред. Напредъкът не е толкова бърз, колкото би ни се искало, но го има. Институциите, които работят днес, преди не съществуваха. Освен за промяна на системата става дума и за промяна на отношението, на нагласите на обществото, а това отнема време, коментира Грей.

В отговор на въпрос той уточни, че следващата ЕК ще прецени колко често да изготвя доклади по механизма занапред, но настоящият състав на комисията препоръчва това да бъде веднъж годишно. Шестмесечният цикъл на докладите не помагаше, понякога водеше до желание за постигане на резултати заради самите доклади, посочи той. Стори ни се, че е по-добре графикът да бъде разреден, 18-месечният срок ни се видя по-добър, поясни Грей.

Не обмисляме промяна на показателите за оценка, вложихме много усилия в постигането на резултати. Имаме задължение към останалите страни от ЕС, както и към гражданите на България и Румъния за постигането на резултати, заяви говорителят. Той уточни, че подготвяните антикорупционни доклади за всички държави от ЕС са различна тема, тъй като механизмът за България и Румъния е по-специфичен и засяга въпросите на съдебната реформа, както и на борбата с организираната престъпност в нашата страна.

В България трябва да насърчават радетелите на промяната и да се осигури лидерство. Това пък посочва председателят на Европейската комисия Жозе Барозу, цитиран в съобщение по повод представянето на тринайсетия доклад за България по механизма за сътрудничество и проверка. Докладът представя анализа на ЕК за предприетите от България стъпки през изминалите 18 месеца и посочва в кои области са необходими допълнителни мерки.

Основни принципи като върховенството на закона и независимостта на съдебната власт трябва да залегнат в основата на дългосрочна стратегия за реформа, отбелязва Барозу.

Микеле Черконе, говорител на еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, отговори на въпроси за връзката между механизма за наблюдение и приемането на България и Румъния в Шенген, доколкото няколко страни от ЕС обвързват двете теми.

Винаги сме заявявали, че България и Румъния заслужават пълноценно участие в Шенген, тяхната готовност вече бе потвърдена официално според действащите показатели, заяви Черконе. Казали сме твърдо "да" за приемането на двете държави, нямаме нужда от допълнителни изисквания, вече ясно заявихме, че двете страни са готови за прием в Шенген, добави той.

Всякакви други допълнителни изисквания – например политически, са извън изискванията, приложени към другите държави от пространството без гранични проверки, коментира Черконе. Механизмът за сътрудничество и проверка няма нищо общо с този процес и двата въпроса трябва да бъдат разглеждани поотделно, допълни той.