Как Федерика Могерини успя да се наложи?

Бързият възход на Федерика Могерини е чудесен начин за добиване на представа какви задкулисни сделки характеризират назначенията в Европейския съюз, пише Том Кингтън, в. "Телеграф".

Въпреки че й липсва опит и я смятат за подозрително отстъпчива пред Русия, 41-годишната италианка беше номинирана за ръководител на външната политика на ЕС седем месеца след като беше извадена от парламентарната неизвестност в Рим и назначена за външен министър на страната си.

Според нейните критици не би могло да има по-лош момент, в който тя да заеме най-висшия външнополитически пост в ЕС предвид това, че Владимир Путин изпраща войски в Украйна и изправя ЕС пред много сериозно предизвикателство.

През юли кандидатурата на Могерини беше успешно блокирана от източноевропейски държави членки, разтревожени, че тази майка на две деца няма да направи достатъчно, за да попречи на Русия да мине през Украйна и да завладее отново други загубени колонии.

В крайна сметка това е същият министър, чиито помирителни коментари за възможното анексиране на Източна Украйна от Русия бяха посрещнати със задоволство от ИТАР-ТАСС - руската държавна информационна агенция.

Това можеше да се очаква от Италия. При силните си търговски връзки с Москва и зависимостта от руския газ Италия отдавна смекчава своите критики към агресивната външна политика на Путин, особено предвид това, че бившият премиер Силвио Берлускони беше чест гост на дискретните партита в дачата на руския лидер.

Как обаче Могерини успя да се наложи?

Отговорът се съдържа в обичайното за ЕС внимателно разпределяне на висшите позиции между европейските политически партии. Постът върховен представител на ЕС беше запазен за левоцентристки политик и италианският премиер Матео Ренци успя да упражни натиск за висш пост в Брюксел след внушителното си представяне на европейските избори през май.

Могерини допринася за решаването на деликатния проблем с издигането на повече жени на ръководни постове в ЕС особено след като председателят на Европейския парламент Мартин Шулц предупреди през юли, че евродепутатите няма да приемат новата Комисия да изглежда като "джентълменски клуб".

След това в четвъртък на източноевропейците беше подхвърлен морков и полското правителство обяви, че премиерът Доналд Туск е сериозно разглеждан като кандидат за поста председател на Европейския съвет, за да помогне за решаването на кризата в Украйна.

За да се гарантира на източноевропейците, че Италия няма да се размекне пред Путин, Ренци телефонира на руския президент в четвъртък и го предупреди за "много сериозните последствия" от набезите му в Украйна.

Но нищо от това не се струва убедително на Томас Райт, изследовател във влиятелния институт "Брукингс" в САЩ, който смята, че сделките в ЕС пренебрегват поставянето на правилните хора на правилните места. "Резултатът е, че външната политика почти напълно отсъства от обсъжданията", писа той.

"В нормални времена това би било малко досадно, но не възмутително. Времената обаче не са нормални", допълва Райт.

Италианците, които са работили с Могерини обаче, са уверени, че тя може да поднесе изненади. "Тя е добре подготвена, ентусиазирана е и подбира отлично съветниците си - умерено оптимистичен съм", казва Микеле Нонес, старши анализатор в центъра ИАИ в Рим.

"Тя схваща проблемите бързо и се чувства комфортно в международна среда", казва Алесандро Полити, директор на фондацията към колежа на НАТО по отбраната в Рим, който е работил с Могерини по времето, когато тя водеше италианската делегация в парламентарната асамблея на НАТО.

Това е един от разнообразните външнополитически постове, заемани от Могерини в италианската Демократическа партия, преди да бъде назначена за външен министър през февруари, след като Матео Ренци - изгряващата звезда на италианската левица, организира партиен преврат, за да стане министър-председател.

С отличен английски и френски Могерини се дипломира в римския университет "Сапиенца" със специалност политология и след като пише дипломна работа за политиката и исляма по време на кратък престой по линия на университетския обмен в Института за изследване на арабския свят в Екс-ан-Прованс, Франция.

В блога си тя разкрива, че е работила в телефонна централа след завършване на училище и обича да чете трилъри.

Необичайно за политик със сериозен профил, семейната й среда едва ли би могла да бъде по-живописна. Баща й Флавио Могерини е бил успешен сценограф в киното по време на златните години на италианското кино и е работил с величия като Пиер Паоло Пазолини, преди самият той да стане режисьор през 70-те години на 20-и век, да режисира звезди като Марчело Мастрояни и да произведе редица трилъри и комедии.

"Федерика е по-скоро академичен тип, блестящ изследовател на международните отношения, развил интерес към политиката", казва Никола Педе, директор на Института за глобални изследвания в Рим.

"Тя се справи добре с африканската политика, а в Италия, където няма как да получиш уважение в политиката, ако не си на 100 години, тя доказа, че общественото мнение греши. Сега може да направи същото в Европа", смята Педе.
 

/БТА/