Завръщането на Саркози – по американски модел

В плодородния политически пейзаж на Европа постоянно никнат нови партии. По-необичайно е традиционни партии да се преименуват. Точно това направи бившият френски президент Никола Саркози този уикенд в Париж. Устремил се отново към надпреварата за президентския пост през 2017 г., неукротимият лидер на десноцентристкия Съюз за народно движение (СНД) даде на партията ново име – "Републиканците", пише "Икономист".

Новият облик на партията на Саркози е част от неговото невероятно политическо завръщане, от усилието му да се преобрази като свежа сила. Когато миналата година бившият президент се появи отново на сцената след най-краткото политическо оттегляне в близката история и застана начело на партия, опетнена от вътрешни вражди и финансови скандали, той искаше да започне на чисто. Саркози подготви реорганизация на ръководството, обеща вътрешнопартийни избори за кандидата за президент и предложи ново име и лого, които бяха гласувани от партийните членове на 28 и 29 май.

Новото име не е по вкуса на всички. Някои смятат за смущаващо партията, наследничка на Шарл дьо Гол, който се дистанцира от Съединените щати и изтегли Франция от обединеното военно командване на НАТО, да приеме име с американско звучене.

Според Флориан Филипо, заместник-лидер на популисткия Национален фронт, това доказва, че Саркози, който като президент беше в близки отношения с Джордж Буш, "е бил напълно подчинен на Вашингтон".

Саркози, който е привърженик на атлантизма, отхвърля подобни тълкувания. Освен това френската десница е претърпяла множество преобразявания в годините на Петата република - от Сбор на френския народ при Дьо Гол на Сбор за републиката при Жак Ширак. Инициалът СНД е едва на 13 години.

Саркози се надява, че новото име ще освежи десницата и ще засенчи съперниците й във време, когато във Франция е въз възход политиката на ясна идентичност. Републиканските ценности - вярата в свободата, светската държава и издигането по заслуги в една силна Френска република - са изключително привлекателни.

Вярно е, че това е и удар срещу левицата, която се оплаква, че Саркози си присвоява име, принадлежащо на всички. Дни преди гласуването в партията за името парижки съд отхвърли опита на леви формации да попречат на Саркози да използва за име думата "републиканци".

"Републиката е общо благо", възмути се депутатът социалист Кристиан Пол. "То не бива да бъде присвоявано". Но Саркози не изпуска от поглед и Националния фронт - тъй като фразата "републикански ценности" често се използва като лозунг за противодействие срещу радикалния ислям, новото име може да хареса и на изкушените от крайната десница.

Дори Саркози да успее с новото начало, има опасност да се натъкне на препятствия. Предстоят му големи изпитания в съда.

Освен това излъчването му за кандидат на партията за изборите през 2017 г. не е гарантирано. Повечето анкети сочат за негов най-сериозен съперник Ален Жупе, бившия аристократичен премиер, когото центристите харесват повече. Според една от анкетите Жупе ще победи Саркози при балотаж, а според другите Саркози е фаворит. Но това са само предположения, тъй като всички привърженици на центристката десница ще могат да участват в гласуването.

Засега Жупе е фаворитът на естаблишмънта в Париж. След като подкрепиха Саркози през 2007 г., бизнесът и консервативният елит се умориха от хиперактивния бивш президент. Но те не са представителни за партията. Саркози увлича след себе си шовинистично настроените партийни членове от регионите и пълни залите при срещи с обществеността. Колкото по-голяма е избирателната активност, толкова по-големи са шансовете му.

Освен това надменността на елита може да се окаже в негова полза. Саркози може да е бил близък със световните лидери и да е печелил големи пари от лекциите си в Залива, но той най обича да играе ролята на аутсайдер, осмиван в парижките салони.
 

/БТА/