Ударът в Париж и последиците за Европа

Серията от терористични атаки в Париж в петък вечерта, които отнеха живота на близо 130 души, е кошмарът, за който интелигенцията на Запада и агенциите за сигурност предупреждават от години насам, коментира Economist. През последните години сравнително често има сигнали за подобни намерения, които или не са осъществяват, или се оказват фалшиви тревоги. Но както ИРА веднъж мрачно предупреди: „На вас ви е нужен късмет всеки път, на нас само веднъж“.

Това, което очевидно увеличи уязвимостта на Европа от подобни атаки, е продължаващата гражданска война в Сирия и появата на „Ислямска държава“ като дори по-силен магнит за кандидат-джихадисти в сравнение с Ал Кайда. Макар че т.нар. „ядро“ на Ал Кайда в пустошта на племенните райони в Пакистан бе унищожено от американските дронове, ИДИЛ става все по-силна. Чрез агресията си в Ирак през миналото лято, претенциите си за създаване на халифат и ловкото използване на социалните медии, за да разпространява успехите и жестокостите си, ИДИЛ радикализира, привлече и обучи хиляди млади европейски мюсюлмани, включително от Франция.

Лекотата, с която новите попълнения могат да достигнат до крепостта на ИДИЛ в Ракка, Сирия, просто като се качат на самолета до Турция и след това да продължат по суша, не е същата като възможността им да се завърнат у дома. Агенциите за сигурност и полицията правят всичко възможно, за да ги наблюдават и преследват, ако имат доказателства. Изчислено е обаче, че поне половината от джихадистите, които са отишли в Сирия през последните четири години, са се върнали калени, ожесточени и инкорпорирани в технически изкусни мрежи за подкрепа. Във Франция и Британия има около 400-500 подобни индивиди.

Към тях могат да бъдат добавени незнаен брой радикализирани лица, които никога не са напускали дома си, но са били убедени от непрекъснатия поток джихадистка пропаганда в социалните мрежи да извършат т.нар. нападения на „самотния вълк“. Въпреки че Аюб ел Хазани - младежът, който се опита да избие пътниците във влак в Белгия през миналия август, е марокански гражданин, също толкова лесно той можеше да се окаже радикализиран местен. Самотните вълци се разглеждат като особено сериозен проблем от агенциите за сигурност заради непредсказуемостта си и невъзможността да бъдат поставени под наблюдение всички, които потенциално могат да осъществят подобни атаки.

Все още не се знае идентичността на всички от осемте атентатори от петък, но предвид внимателната координация и безмилостната ефективност на операцията би било изненадващо, ако те не са били обучени в лагер на ИДИЛ в Сирия или на други места, като например Йемен, където Ал Кайда все още е силна. (Именно там бяха обучени и терористите, отговорни за атаката срещу сатиричното издание Charlie Hebdo в Париж през януари.) Ще бъде и изненадващо, ако нямат съучастници, осигуряващи им подкрепа и инфраструктура.

Най-обезпокоителното за властите ще бъде как подобен сложен план е бил осъществен, без очевидно да бъдат засечени каквито и да е било специфични детайли. Макар че опасенията за евентуална подобна атака са нараснали през последните седмици, това не е нещо ново – сигналите относно сигурността са често срещани и обикновено се оказват по-скоро фалшиви тревоги. 

Изключително обезпокоително е, ако се окаже вярно, че западните агенции не са успели да засекат признаците, които обикновено предшестват подобна огромна операция (и които бяха налице преди взривяването на руския самолет на Metrojet преди две седмици), както сочи предварителната информация. За планирането на атаките в петък са били нужни поне няколко седмици, с участието и на други освен преките атентатори. (Теориите, че операцията е била задействана в отговор на убийството на палача на ИДИЛ Мохамед Емуази, известен като Джихади Джон, от американски дрон на 12 ноември са твърде спекулативни.)

Нарастват и опасенията, че силното криптиране, с което технологичните фирми се опитват да защитят личния живот на потребителите на смартфоните и приложенията им, са истински дар за терористите, които искат да „се скрият на тъмно“ при планирането на операция. И във Франция, и във Великобритания агенциите за сигурност получават нови правомощия за подслушване на заподозрени лица, но въпреки това е твърде възможно те да изостават в технологичното състезание с терористите.

Твърде рано е да се каже какви ще бъдат последствията от най-смъртоносната терористична атака в Европа след атентата срещу влак в Мадрид през 2004 г. Няма как обаче да не се засили усещането за криза по външните граници на Европа и несъществуващите вътрешни такива (поне за тези страни, част от Шенген). Разбираем е и страхът, че сред множеството бежанци, прииждащи в Европа от Сирия, има и опитни бойци, които са готови да атакуват във всеки един удобен момент.

Терористичната атака ще задълбочи и тревогите за „врага отвътре“, който води война както с културните нрави на Запада, така и с чуждите политики, възприемани за „антиислямски“. Програмите за борба с радикализацията, които съществуват в почти всяка държава в Европа със значително мюсюлманско население, са добронамерени, но ефективността им е съмнителна. В цял Европа има твърде много популистки политици, които с удоволствие ще се възползват от последиците от случилото се в петък.

По-широкият въпрос ще бъде какво, ако не друго, може да направи Европа, за да намали риска подобни атаки да се превърнат в повтарящ се ужас. По-обмислен опит за прекратяване на войната в Сирия и унищожаване на халифата на ИДИЛ може да намали притока от бежанци, но е малко вероятно да премахне заплахата. Всъщност ИДИЛ може да се фокусира много по-сериозно върху засилване на борбата с „далечния враг“.

Основна грижа трябва да бъде лесният достъп до автоматични оръжия в Европа и начинът, по който те могат да бъдат пренасяни от една страна в друга. Ако мащабни терористични атаки започнат да се осъществят малко или много на всякакви места с голямо струпване на хора, от спортни стадиони и жп гари до места за развлечение и политически събития, ще доведе ли това да въвеждането на израелски тип проверки за сигурност в европейските градове? Това би било политически немислимо и икономически катастрофално - най-ясният знак, че терористите са победили.

Много неща ще зависят от мащаба и времето на следващото зверство. Животът обикновено успява да се върне към нормалния си темп доста бързо. Но ако агенциите за сигурност в Европа, които доста добре са опазвали гражданите си в миналото, не са способни да предотвратят превръщането на подобни атаки в по-често явление, то тогава запазването на спокойствие и продължаването напред може би не съществува като опция.

Всичко за драматичните събития в Париж четете и в Investor.bg