Колко популярни са популистите – във Франция, Швеция, Дания, Италия...

Марин льо Пен, лидерът на френската крайнодясна партия "Национален фронт" (НФ), може да бъде разпозната на публични събития по блъсканицата от репортери с камери около нея.

На изложение за коне в Париж в началото на декември тя сияеше сред тълпа от репортери. Това беше в деня, след като непопулярният президент Франсоа Оланд обяви, че няма да се кандидатира за нов мандат.

На фона на разединената френска левица решението на държавния глава беше прието като пореден тласък за кандидатурата на Льо Пен за Елисейския дворец.

Само за шест месеца две световни събития - британският референдум за излизане от ЕС и избирането на Доналд Тръмп в САЩ, бяха представени от Льо Пен като свидетелство за правотата на политиката срещу управляващите елити, олицетворявана от нея, пише ДПА.

На изложението за коне във Вилпент Льо Пен си проправяше път покрай конюшните, носещата се във въздуха миризма на сено и поздравяваше изложителите. Отделяйки по няколко минути да разговаря с много от тях, тя показваше сърдечно отношение, разпитвайки за спецификата на бранша. По средата на обиколката възседна един кон и нахлупи каубойска шапка. Фотоапаратите лудо защракаха.

"Нямам абсолютно никаква причина да променям стратегията си", каза Льо Пен, пренебрегвайки въпросите за ефекта от политическите ползи и грешки на нейните съперници. "Не вярвам в разделението ляво-дясно. От едната страна са националистите и патриотите. От другата са глобалистите, еврофилите, които по дефиниция са привърженици на имиграцията."

Ясно е към коя страна Льо Пен смята, че принадлежи. Това е основният акцент в политическата й платформа и любим момент в нейната реторика: тя пропагандира въздействащо умела смесица от съпротива срещу европейската интеграция и миграцията и пламенна привързаност към идеята за френската изключителност.

"Безспорно идеите й печелят позиции. Не само във Франция; печелим войната на идеи в световен мащаб", каза пред ДПА Бернар Юе, привърженик на Льо Пен и бивш член на партията й, по време на изложението за коне.

Но Льо Пен не е изправена само срещу политическите си съперници. Тя трябва да се бори също с тъмните петна в историята на партията си, чийто основател, нейният баща Жан-Мери льо Пен, нееднократно е глобяван за антисемитски и расистки изказвания.

И тя самата е имала пререкания със закона в хода на настойчивата си кампания да превърне НФ в популярна сред електората партия. През 2015 г. срещу нея беше заведено дело за насаждане на религиозна омраза, по което не беше призната за виновна, след изказване, в което оприличи молещите се на улицата мюсюлмани с нацистката окупация.

Тези пречки в съчетание с политическата среда във Франция, която настойчиво маргинализира НФ, отхвърляйки партията като несъвместима с ценностите на страната, намериха отражение в изборните резултати. Формацията има само двама депутати в 577-местната долна камара на парламента и двама в горната камара.

Това вероятно ще се промени догодина, тъй като социологическите проучвания показват силно представяне на Льо Пен преди президентските избори през 2017 г. НФ е в добри изходни позиции и за парламентарните избори догодина и е единствената партия, чиято членска маса се е увеличила от 2012 г.

Подобни избори представляват сериозно предизвикателство за традиционната политика в цяла Европа, където нововъзникнали партии застават на гребена на популистка вълна.

В Швеция антиимигрантски настроената партия Шведски демократи стана трета сила през 2014 г. с 13 процента от гласовете; в Дания популистката Датска народна партия беше втора по резултат на парламентарните избори през 2015 г. с 21 процента подкрепа.

Основната крайнодясна партия в Италия, Северната лига, отправи открито предизвикателство към формацията "Форца Италия" на бившия премиер Силвио Берлускони, след като получи около 12 процента в проучванията на общественото мнение в резултат на промяната на политическото си послание от сепаратизъм към евроскептицизъм и антимигрантска реторика.

Следващите редовни избори в Италия по график трябва да са през 2018 г., но политическата нестабилност може да стане причина за предсрочни. Движение "Пет звезди", най-голямата опозиционна сила в Италия, отхвърля категориите ляво и дясно, но поддържа пртекционистки и евроскептични възгледи и иска референдум за излизане на Рим от еврозоната.

Дори в Австрия, която избегна победа на крайнодесните в началото на декември, ще има предсрочни парламентарни избори догодина, които е възможно да изстрелят в управлението десницата - в частност популистката Австрийска партия на свободата.

През 2017 г. изборите с най-решаващо значение са в Германия и Франция. Партия "Алтернатива за Германия", която спечели сериозни позиции след поредицата от регионални избори в последно време в резултат на изместване на електорална подкрепа от големите партии към нея, получи 16 процента в изследване на общественото мнение от септември.

Според социологическите данни Марин льо Пен ще спечели около 25 процента на първия тур на френските президентски избори и 30 процента на балотаж. Тъй като е една от най-дългогодишните партии от популистката вълна в Европа, привържениците на НФ смятат, че издигането на формацията до властта е въпрос на време.

Въпреки че партията все още е в очакване на някакъв голям електорален пробив, нейните поддръжници смятат, че основите на успеха през 2017 г. вече са положени.

Привърженикът на НФ Юе каза, че часът на партията ще настъпи съвсем скоро и посочи като аргументи за това британския референдум и избирането на Тръмп.

"Идеологическата победа винаги предшества изборната", заяви той.
 

/БТА/