Вотът в Холандия - първият тест за европейските популисти

"Има нещо сбъркано със страната ни". Така започва отворено писмо до холандския народ, публикувано този месец. То продължава с оплаквания от онези, които "злоупотребяват със свободата в страната ни, за да предизвикат хаос, при положение че са дошли в нашата страна точно заради тази свобода“ и ги предупреждава „да се държат нормално или да си тръгнат".

Авторът не е Геерт Вилдерс, лидер на антимюсюлманската Партия на свободата (PVV), а Марк Рюте – лидер на свободомислещите либерали (VVD) и министър-председател, който се представя за един от най-толерантните хора в света, пише Economist.

"Дръжте се нормално" е популярен израз на холандски, който обаче може да означава и „Не бъди противен“ или „Не бъди глупав“. Но в случая смисълът му не е такъв.

Писмото на Рюте е сигнал колко много се е променила холандската политика, докато страната се подготвя за парламентарните избори на 15 март. Вотът ще тества силата на европейския популизъм в епохата на Brexit и Доналд Тръмп. Той се разглежда и като предвестник на изборите във Франция и Германия по-късно тази година.

Ако Вилдерс спечели, казва експертът по популизъм в University of Georgia Кас Муде, „медиите ще представят него и европейските му съюзници като „изборът на хората“. Това ще засили позициите на Марин льо Пен във Франция, Фрауке Петри в Германия и други от тяхното тесто.

Холандия често се превръща в нещо като водач на Северна Европа. Бунтът на левите студенти се случва по-рано, през 1966 г. Министър-председателят от Партията на труда Вим Кок, избран през 1994 г., разпространява левоцентристки политики още преди Тони Блеър и Герхард Шрьодер. Антимюсюлманският популизъм започва по-рано, отколкото на други места в Европа, а страната избра дясноцентристко правителство през 2002 г. отново като предвестник на Великобритания и Германия.

През тези години борбата за лидерското място на холандските избори е основно между най-големите десни и леви партии. Сега обаче дясноцентристките либерали на Рюте и националистическата PVV на Вилдерс се борят за победата и за част от едни и същи избиратели.

Писмото на Рюте е опит да се привлече бялата работническа класа. Основната тема на морална паника по имиграцията в писмото имитира изказванията на Вилдерс.

Предишните избори през 2012 г. стъпиха върху политиките на икономии и дълбоката рецесия. Правителството на Рюте – голяма коалиция с лявоцентристката Партия на труда, наложи някои важни реформи, а икономиката е в подем. Централната банка наскоро повиши прогнозата си за растежа през 2017 г. до 2,3%. Въпреки това настроението е негативно.

Холандците се радват на добро здравеопазване и щедри пенсии, но заедно с имиграцията те са основните теми, които те искат да влязат във фокуса на политиците, според резултатите от проучване, осъществено от агенция Ipsos. Планът на VVD, казва представител на кампанията, е да увери хората, че партията ще защитава както социалните помощи, така и съвременните холандски ценности.

Най-потърпевш от това мрачно настроение ще бъде Партията на труда, която губи подкрепа отляво, управлявайки в центъра. Социологическите проучвания показват, че тя ще получи 12 (от 38 сега) места в 150-членния парламент. Някои избиратели са се пренасочили към PVV, която се обявява за повече държавни помощи и за по-малко имигранти. Мнозина подкрепят Зелените, крайнолевите Социалисти или пенсионерската партия 50 Plus. Всички те са политически аутсайдери.

Водещите партии, като християндемократите или левите либерали от D66, може да откраднат места от левия фронт на либералите. Предвид вероятността над десет партии да влязат в парламента, такива средни по размер актьори ще бъдат от съществено значение.

Проучванията поставят Вилдерс на първо място с няколко процентни пункта преднина (макар че PVV обикновено се представя по-слабо в деня на изборите). И все пак дори ако неговата партия се окаже най-голямата, той има почти нулев шанс да управлява страната.

Повечето партии изключват коалиция с него. Политическият анализатор Майндерт Фенема отбелязва и друго: „Вилдерс, разбира се, не иска да бъде министър-председател“. Това ще удари по образа му на аутсайдер. Единственият му друг досег с властта, подкрепяйки правителството на малцинството на Рюте от 2010 до 2012 г., приключи, когато се оттегли, вместо да сподели отговорността за непопулярните мерки на строги икономии.

Въпреки това запазването на победителя извън правителството ще говори зле за демокрацията и ще засили обвиненията на Вилдерс, че елитът пренебрегва волята на хората. А „ефектът Вилдерс“ върху партиите е огромен. Малцина се осмеляват да кажат нещо положително за Европа или бежанците. Партиите в целия спектър говорят за националната идентичност или използват празната фраза „прогресивен национализъм“.

Това само подчертава проблемите на Холандия с интеграцията. Скорошен доклад на Netherlands Institute for Social Research показва, че 4 от 10 холандци от турски, марокански, суринамски или антилски произход не се чувстват у дома си в страната. Политологът от University of Amsterdam Флорис Вермюлен смята, че жестове като писмото на Рюте или ще обезкуражи малцинствата да гласуват, или ще ги насочи към новата партия DENK, която таргетира разочарованите мюсюлмански и етнически малцинства.

Наличието на толкова много партии и липсата на решение у 70% от холандските избиратели сочи, че прогнозирането на резултатите от изборите е безсмислено, завършва Economist. По-лесно е да се прогнозира посоката на страната.

Писмото на Рюте хвали такива холандски ценности като правата на хомосексуалистите и свободата да носиш къси поли, без изрично да се критикуват мюсюлманите. Упреците към хора, които отказват да се здрависват с жени или които „обвиняват обикновените холандци в расизъм“, ясно показват кой всъщност не успява да се „държи нормално“.

Още анализи четете в Investor.bg