Марин льо Пен лъска имидж с трансформирани комунисти

Никой не би се усъмнил в принадлежността на Жозе Еврар към левицата. Един от чичовците на неговите родители, спомня си той с гордост, е френски комунист, екзекутиран от нацистите. Баща му е работил в каменовъглена мина. Самият Еврар е бил редовен член на Френската компартия в продължение на 36 години, пише Асошиейтед прес.

Така че бившият пощенски работник е човек, от когото най-малко бихте очаквали хвалебствени слова на конгрес на френския крайнодесен "Народен фронт". Но той беше там, в сив костюм и маркова вратовръзка, на същата сцена, на която партийният лидер и кандидат за президент Марин льо Пен по-късно щеше да просълзи слушателите си с яростна тирада срещу имиграцията и Европейския съюз.

Под възгласи "Браво!" от публиката Еврар обясняваше своята трансформация - от комунистически организатор до звезда в партията на популистката Льо Пен. "На нас вече не гледат като на носители на чумна зараза. Нашето присъствие се приветства от пазарите", каза той.

За да се превърне от водещ кандидат в президент обаче, Льо Пен има нужда от легиони от избиратели, готови да преминат Рубикона и да сменят политическите си лагери.

Социологическите сондажи сочат, че твърдото ядро на нейните привърженици може да й стигне да бъде начело след първия кръг на президентските избори на 23 април. Но тя няма да спечели решаващия балотаж на 7 май, ако голям брой гласоподаватели не скъсат със старите си изборни нагласи и като Еврар не изоставят традиционните си, дори пожизнени, партийни лоялности.

Трансформирани комунисти като Еврар са ценно достояние за Националния фронт, защото те подплатяват аргумента, че традиционният ляво-десен формат, характерен за следвоенната френска политика, рухва. Партията се опира на техния пример, за да покаже, че е станало по-приемливо да се гласува за Льо Пен, след като тя спечели 18 процента на (президентските) избори през 2012 г., ставайки трета на първия тур.

Стремейки се да привлече избиратели от целия спектър, Льо Пен говори за нов (политически) пейзаж, противопоставящ "патриоти" срещу "глобалисти". Към последните  според нея спада парижкият политически елит, когото тя обвинява, че предава властта и суверенитета на Франция на европейските бюрократи и отваря страната за масова имиграция, разрушаваща френската култура.

"Ние призоваваме всички патриоти - от десницата и от левицата - да се присъединят към нас - провикна се Льо Пен от конгресната трибуна, представяйки (партийната) програма от 144 точки през февруари. - Изборни служители или обикновени граждани, откъдето и да идвате, каквито и ангажименти да сте поели, всички вие имате място в нашите редици."

Еврар и други "новопокръстени" като него получиха възможност да говорят от трибуната по време на двудневния форум в Лион. Излагането на показ на хора, които са напуснали редиците на политическите врагове на Льо Пен, обслужва стратегията на НФ за "детоксикация", усилията на партията да изчисти имиджа си като дом за расисти и неофашисти.

Тази стратегия включваше и отстраняването на бащата на Льо Пен - Жан-Мари, за да се дистанцира партията от заядливия бивш участник в чуждестранния легион, който основа Националния фронт през 1972 г. и редовно получаваше съдебни присъди за омаловажаването на нацистките престъпления.

Партийни поддръжници в Лион казаха, че вече не се притесняват толкова да афишират симпатиите си към НФ. "Никога не посмях да кажа на родителите си, че гласувам за НФ", обяснява Мирей Дюма, пенсионирана козметичка. Тя добавя, че е избягвала да говори за политика с клиентите си от страх да не пострада бизнесът й. "Гласувах тайно, а сега вече съм щастлива, че мога свободно да говоря за това", казва Мирей.

Тя и съпругът й Тиери бяха сред онези, които искаха да си направят селфита и да се ръкуват с Еврар след речта му на конгреса, сякаш той бе телевизионна знаменитост. Тиери Дюма споделя, че и той е бил комунист с членска карта от 1976 до 1982 г. Той започнал да гласува за НФ от 1988 и станал негов редовен член през 2010 г. Ако Льо Пен спечели през май, добавя той, това ще стане "само защото и други хора са тръгнали по същия път".

Еврар казва, че са му били необходими 13 години, за да измине еволюцията от една политическа крайност до друга. Той напуснал Френската комунистическа партия през 2000 г., а през 2013 г. влязъл в офис на Националния фронт и казал: "Искам да участвам в борбата, затова дойдох да помоля за членство." На местните избори през 2015 г. той бе кандидат на НФ в местните избори и победи своя съперник комунист.

Идеологически пропастта между крайно ляво и крайно дясно не е толкова непреодолима, както може да изглежда отвън, обяснява той и казва, че е преоткрил ценности, възпитани у него от левичарското му семейство - "понятията за суверенитет, за независимост, защитата на националния трикольор и т.н.". Но се сблъскал и с враждебност от бившите си другари.

"Трудно е, когато си бил член на компартията дълго време. Чувстваш как те гледат като "изменник", "лицемер" и какво ли не още, защото хората не приемат, че можеш да смениш идеите си", каза Еврар в интервю.

/БТА/