Крепостта Европа: Ще направи ли Италия сделка за мигрантите с Либия?

95 000 кандидати за политическо убежище или просто мигранти са успели през тази година да се доберат до италианските пристанища, прекосявайки Средиземно море. Броят им лесно може да се удвои. Защото "сезонът" още не е достигнал апогея си. На фона на тази опасност италианският министър на външните работи вече дръпна внезапната спирачка. Анджелино Алфано освен това се оплака, че Европа не помага както трябва. Според него държавите от ЕС трябва да поемат повече бежанци от Италия, а Брюксел да дава повече пари за настаняването и издръжката на тези хора след пристигането им в Италия.

За съжаление, и двете критики на министъра са основателни. Неговата страна е в затруднено положение и няма нищо чудно, че в момента вече е готова да приложи една мярка, която поради хуманитарни съображения доскоро се смяташе за неприемлива: кандидатите за убежище и мигрантите да остават в Либия, без особени шансове да се доберат до италианския бряг. Част от тази стратегия са и мерките срещу онези помощни организации, които с лодки и корабчета спасяват бежанците в морето и ги стоварват, примерно, на Лампедуза или Сицилия.

Стратегията се нарича "сплашване". Италианците се надяват, че този план ще проработи по същия начин, по който проработи в Източното Средиземноморие, където след така наречената "сделка с Турция за бежанците", потокът мигриращи към Гърция почти секна. В случая се търси сделка с Либия – една държава в хаос, която всъщност нито иска, нито може да се грижи за сигурността на мигрантите и бежанците, идващи най-вече от африканските държави южно от Сахара, пише Бернт Ригерт за "Дойче веле".

Затваряне на Средиземноморския маршрут

Целта е маршрутът им през Средиземно море да бъде прекъснат. Повечето държави от ЕС са доволни, че в момента Италия се захваща с тази неблагодарна задача. Еврокомисията в Брюксел засега няма възражения. Ако италианският план наистина сработи, тогава в морската блокада логично трябва да се включи и Европейската агенция за гранична и брегова охрана със своята средиземноморска мисия "София".

Италия възнамерява още този месец да изпрати свои кораби в либийските териториални води, за да преследва трафикантите. Когато тези кораби спасяват кандидати за убежище или мигранти, изпаднали в беда сред морето, те ще бъдат връщани в Либия. Италианското правителство се надява, че когато тази новина се разпространи, след няколко седмици хората вече няма да тръгват да прекосяват морето. Защото опасното и скъпо струващо пътешествие става безсмислено, ако шансовете да достигнеш до европейските брегове са толкова минимални. По този начин ще бъде убит и бизнесът на трафикантите.

Официално отговорността за цялата тази операция носи либийската брегова охрана. Сред либийските ръководители се водят ожесточени дискусии дали чуждестранни кораби да получат разрешение за навлизане в либийските териториални води. Премиерът, който се ползва с подкрепата на ЕС, одобрява такова решение, но всъщност не контролира цялата страна и най-вече – дългото ѝ крайбрежие.

На практика либийската брегова охрана е просто теоретична конструкция. По италиански информации, Либия разполага само с два кораба. Тъй че основният ресурс ще идва от Италия, като на първо време са предвидени шест кораба. Правозащитните организации протестират, че се нарушават човешките права, но ЕС най-вероятно ще си запуши ушите: просто перспективата да се пресуши Средиземноморския бежански канал е прекалено привлекателна. Така миграционният проблем ще бъде изнесен извън границите на ЕС – както стана при сделката с Турция.

Потенциалните кандидати за убежище ще се струпват в Либия, но много европейски политици смятат, че това е далеч по-добро решение, отколкото да пристига в Италия и да създават непрекъснати напрежения вътре в Евросъюза. Австрийският външен министър Себастиан Курц припомня и още нещо: когато се затвори този Средиземноморски маршрут, значително ще намалее и броят на удавниците. Такъв аргумент звучи отчасти цинично, но въпреки това си е напълно релевантен. Та нали само през тази година 2300 души заплатиха с живота си опита да стигнат до Европа.

В момента най-напред трябва да се отговори на въпроса: какво ще стане с хората, които вече от месеци са се струпали в Либия и живеят при ужасяващи условия? Ще се върнат ли в своите страни? Или пък временните лагери в Либия, които са изградени от ООН и се финансират от ЕС, могат да бъдат приемливо решение? Но дори Италия и Либия наистина да затворят Средиземноморския маршрут, едно трябва да бъде ясно: миграционният натиск от Африка към Европа няма да намалее. Напротив. През следващите години той тепърва ще нараства. Мигрантите просто ще започнат да търсят други пътища.

Италия и Евросъюзът залагат на сплашване и ограждане. В момента се затваря един от последните маршрути, по които потенциални кандидати за политическо убежище изобщо могат да достигнат до ЕС. Защото кандидатите за убежище могат да подадат молбата си само тогава, когато на практика са стъпили в държава от ЕС. А в повечето държави, които образуват външната сухопътна граница на ЕС, подаването на такава молба е само теоретична възможност. Така е и в България, и в Гърция, и в Румъния, Унгария или Хърватия.

Така "крепостта Европа" постепенно се превръща в реалност.