След Brexit-а: Кой ще бере зарзавата по английските полета?

Стотици хора всяка година се захващат с тежката сезонна работа и се превръщат в берачи на различни земеделски  култури, далеч от дома си. Гроздобер във Франция, портокали и мандарини в Испания, ягоди във Великобритания.

Със случването на Brexit, обаче, нещата за някои фермери може би рязко ще се променят.

Великобритания е напълно зависима от чуждестранните работници, които вършат "мръсната работа" и берат различни аграрни култури. Според Националния фермерски съюз само 1% от 60 000 сезонни работници на полетата са били англичани. Мнозинството идват от Източна Европа, основно от България и Румъния.

Всички страни в Европейския съюз държат вратите си отворени – свободно движение на хора, стоки и услуги. В това число влизат и сезонните работници, които прекарват средно между 4-5 месеца във Великобритания.

С излизането на страната от съюза ерата на свободното движение е към края си, а фермерите започват да изпадат в паника: Сега кой ще им бере реколтата?

Страната вече става свидетел на недостиг на работна ръка, а това доведе до изгниване на голяма част от ягодите и останалите горски плодове. Според фермери работната ръка е намаляла със средно 30%, а тенденциите са проблемът да се задълбочава все повече.

По време на кампанията за Brexit през 2016 г. основното движещо средство беше притеснението, че голяма вълна от мигранти ще се отправи към Великобритания (в това число и милиони мюсюлмани). С решението за излизане на страната от блока, Тереза Мей увери, че Великобритания "ще върне контролът над собствените си граници" и ще намали имиграцията.

Все още обаче редица критици на Brexit продъжават да поддържат тезата, че страната отчаяно се нуждае от чуждестранни работници, а в това число не влизат само "най-умните и способни финансисти, медици и технически специалисти", които по думите на Мей още ще са добре дошли в страната. На Великобритания, обаче, все още и трябват чистачи, кухненски работници и берачи на домати.

Ако по-малко работна ръка има достъп до тези позиции от други страни в Европа, то именно тази черна работа ще трябва да бъде вършена от британците, а те не са никак щастливи от този факт – ранен старт на работния ден, продължителни часове труд, физическо изтощение, непостоянна работа.

Стефани Мюръл, изпълнителен директор на компания за набиране на персонал, която осигурява работна ръка за над 200 ферми във Великобритания, твърди, че от 10 000 кандидатури за работа, само 2 са на граждани на страната.

"Британците, които са опитали този тип работа, не издържат повече от седмица", казва за Washington Post Мюръл.

Макс Хюс, 20-годишен студент по история всяко лято бере касис в Херефордшър – графство, чийто основен поминък е селското стопанство. Много фирми в региона се занимават с отглеждане и бране на плодове и зеленчуци.

Момчето прекарва ежедневието си заедно с чешки мигрант и мургав румънец, които дори едва знаят английски. Той е един от четиримата британци, които работят на полето. Останалите 300 работници – предимно от Източна Европа.

Денят на Макс започва в 5 сутринта и приключва късно следобед. Заради часовете, които трупа извън работно време, както и бонусите за бързина, момчето може да спечели до 4 000 долара за 6 седмици.

Работата обаче е доста скучна, а и отблъскваща. Според момчетата на полето много британци отказват да извършват подобен труд заради снобизъм – фермерската работа често се свързва с мигранти от Източна Европа – работа за бедни.

Много фермери в момента се страхуват, че Brexit ще доведе до фалит на компаниите им, реколтата ще се смали. Плодовете и зеленчуците ще останат да изгниват на полето, много преди да достигнат пазара, защото няма да има кой да ги обира.