Син на "касапин на евреите": Липсата на кураж води до газовите камери!

Ханс Франк е нацистки престъпник, прочул се с жестокостта си. Синът му Никлас се терзае от мисълта, че идеите на нацизма и до днес не са напълно умрели в Германия. „Германската демокрация е повърхностна“, твърди той.

Фамилното име е можело да предопредели и неговата съдба също като тази на някои  негови роднини: един от братята му станал алкохолик, а една от сестрите му се самоубила. И двамата не можели да живеят с петното, което името на баща им - Ханс Франк, им завещал. На Нюрнбергския процес той е съден като военнопрестъпник и е екзекутиран през 1946 година. Преди това е Франк е бил главен губернатор на окупираната от нацистите Полша, пише Дойче веле.

Но Никлас Франк не се пречупва. Нито пък крие произхода си, макар че лесно е можел да го стори. „Цялото това мълчание в Германия все повече ми лазеше по нервите и вече не можех да издържам", казва днес журналистът и публицист.

"Високообразован човек, но и отявлен престъпник"

През 1987 г. Никлас Франк издава книга, в която става дума за баща му и за неговите престъпления. Озаглавява я "Разплата с бащата" и в нея излага всичко, което е знаел за него. Там той определя баща си като "високообразован човек, но също и като „отявлен престъпник".

Бащата на Никлас Франк е известен като "касапина от Полша" или "касапина на евреите от Краков". На територията, за която той е отговарял, е имало четири лагера на смъртта за т.нар. "окончателно решение на еврейския въпрос", както нацистите цинично наричали Холокоста. Това са концентрационните лагери Белзек, Собибор, Треблинка и Майданек.

"Франк не управлява, той просто властва", написал за него не без възхищение министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс. Ханс Франк и жена му използвали своята почти неограничена власт и за лично обогатяване - за сметка на жертвите на Холокоста.

Заповед за "безогледно унищожение"

Още от самото начало Ханс Франк се заема със задачата да унищожи научния и културен елит на Полша. Малко след нацистката окупация на страната е затворен университетът във Варшава, а този в Краков спира да приема полски студенти. Много от професорите са изпратени в концентрационните лагери, а една част от тях е избита.

През октомври 1939 г. нацистът Ханс Франк пише, че целта му е да извлече всички възможни ползи от страната  - чрез "безогледно унищожение и прехвърлянето на всички необходими за германската военна индустрия запаси, суровини, машини и производствени мощности, както и  работна ръка за нуждите на Райха".

Франк е бил убеден, че дейността на полската икономика трябва да бъде сведена до минимум - само колкото да поддържа живота на населението, а образователните институции, и най-вече техническите и висшите учебни заведения, да бъдат закрити.

И до днес Никлас Франк носи в себе си снимката на своя баща, увиснал на бесилото. Но го терзае чувството, че човеконенавистните идеи на баща му и идеологията на нацистите не са мъртви, а продължат да живеят в Германия.

Никлас изпитва особено голям гняв от това, че до последно баща му не се е разкайвал за престъпленията си. "Като главен губернатор на окупирана Полша той е бил законен представител и заместник на Хитлер, което означава, че е носел отговорност за всеки един убит. Но той така и никога не се разкая за това", казва синът му днес.

"Липса на гражданска смелост"

Никлас смята, че липсващата по онова време гражданска смелост е била основната причина за идването на нацистите на власт. Но също и днес той чувства недостатъчна гражданска смелост: "Германците винаги сме били народ, готов да се подчинява на авторитети. А демокрацията и в момента е в опасност", твърди Никлас Франк.

Поради тази причина той се съмнява в демократичните способности на своите сънародници: "Преди се доверихме на нацистите, а днес – днес вече сме демократи и уверено градим демокрацията, но всичко това не ни идва отвътре, а ни е разпоредено. Затова се съмнявам в самите нас."

За Никлас Франк това е знак, че германската демокрация е само повърхностна, потвърждение за което той вижда и в отношението на германците към бежанците. "Ние, германците най-добре знаем, докъде води липсата на гражданска смелост - до газовите камери. Трябваше да сме по-добре запознати с това, но се провалихме", казва в заключение той.