В Страсбург: Как така се радваме на смъртта на младеж?

В продължение на два дни жителите на южния квартал на Страсбург Нойдорф виждаха тежко въоръжени членове на силите за сигурност да кръстосват улиците, пише френският в. "Паризиен". Отдъхнаха си, едва след като Шериф Шекат, заподозрян за атентата срещу Коледния базар в Страсбург, беше застрелян от полицията, подчертава изданието.

Вестникът цитира 56-годишната Розлин, жителка на квартала. "Отдъхнах си, защото този тип щеше да иска да довърши мръсната си работа", казва тя. От друга страна "не може да се радваме на смъртта на 29-годишен младеж. Как можа да се стигне дотук? Това е въпросът, който трябва да си зададем", добавя тя.

Убитият от полицията Шекат е напуснал училище на 16 години и е с 27 присъди, пише френският в. "Фигаро". Прекарал е четири от 29-те си години в затвора, от които 2,5 години във френски затвори и година и половина в швейцарски, за серия от грабежи, нападение с оръжие срещу непълнолетен, и грабежи в Швейцария. Затворническата администрация в Мюлуз сигнализира, че той е радикализиран.

"Тази драма отново напомня, че нашите затвори са място, където се извършва масова радикализация и този процес не спира да се задълбочава", подчертава Ерик Дияр, депутат от партията "Републиканците", цитиран от в. "Фигаро".

Френските власти отдавна обещават да направят промени в затворите, за да се борят с екстремизма сред затворниците. Значителен брой от извършителите на нападения във Франция са се радикализирали в затворите на страната, пише в. "Вашингтон пост".

"Никой няма магическа формула за дерадикализация, както бихте могли да деинсталирате опасен софтуер", заяви през февруари френският премиер Едуар Филип. "Но във Франция и на други места има ефективни подходи за превенция" и за помощ на засегнатите, добави той. Правителството призова за отделяне на радикализираните затворници от останалите, припомня американското издание.

Отделен проблем е, че според анализаторите, занимаващи се със сигурността, не може да се направи много за възпиране на индивиди, които могат да извършат малки, нискобюджетни нападения, подобни на това в Страсбург, подчертава в. "Вашингтон пост" и отбелязва, че според мнозина случилото се във вторник е било неизбежно.

Френската крайна десница използва нападението в Страсбург, за да всява разделение в момент, когато страната се нуждае от единство повече от всякога предвид продължаващите социални вълнения и поляризация, демонстрирани от движението на "жълтите жилетки", пише британският в. "Гардиън". Атаката обаче се оказа от полза за крайнодесните и за поддръжниците на теории на конспирацията, които се възползваха от нея, за да пропагандират идеите си.

От 2015 г. насам Франция претърпя множество терористични нападения и реакцията към тях следва аналогичен сценарий. Докато властите издирват нападателя или нападателите, опозиционните партии призовават за по-строги мерки за сигурност срещу тероризма, като понякога обявяват нападението за терористичен акт, преди да бъдат изяснени фактите - също както стана и след нападението в Страсбург. Въпреки призива на френското правителство за сдържаност лидерката на партията "Национален сбор" Марин Льо Пен само три часа след нападението го определи като "ислямистко клане" и призова за радикална промяна на реакцията на страната на терористични нападения.

Няколко обществени фигури подновиха дебата за по-строги мерки срещу лицата, смятани за потенциално опасни от френските сили за сигурност, преди още да е ясно, че заподозреният е бил в този списък. Появи се и теория, че нападението в Страсбург е било подготвено от правителството, за да отвлече вниманието от протестите на "жълтите жилетки", и тя се разпространи дори и извън платформите на крайнодесните.

Всички тези теории и манипулации подсилват вредния коктейл от дезинформация и недоверие към големите медии, подхранван от събитията през последните няколко седмици. Мнозина вече правят преки или непреки връзки между атаката в Страсбург и подписването на Пакта за миграцията на ООН, отбелязва в. "Гардиън". Мнозина в социалните медии заклеймиха тези теории на конспирацията заради липсата на уважение към жертвите, но щетите вече са нанесени.

/БТА/