2018 г. за ЕС - на кръстопът между про и антиевропейското

"Европа се завърна", заявиха представители на Европейския съюз (ЕС) в началото на 2018 г., подкрепени от политическия тласък и инерцията на икономическия растеж.

Оптимизмът обаче не продължи дълго. С наближаването на края на годината мнозина вече оплакват пропуснатите възможности за заздравяването на валутния съюз. Но 2019 г. може да не се окаже обикновена година за бизнеса, предупреждават европейските представители, пише Хорхе Валеро за Euractiv.

По думите на висш дипломат Европа трябва да разгледа с подробности случилото се през годината, тъй като може да се окажем свидетели на моменти от историческо значение.

Процесът на разединение вече е пуснал своите здрави корени както в страните от  европейското семейство, така и сред онези, които желаят да го напуснат.

Във Великобритания разделението между тези, които подкрепят Brexit на всяка цена и онези, които желаят страната да запази своята позиция в рамките на ЕС изглежда непреодолимо, поставяйки Обединеното кралство в безизходица.

Но съществува още едно по-дълбоко разделение в Европа и отвъд нейните граници, между управляващи и управлявани, между елита и гражданите, което за момента все още остава пренебрегнато.

Гласуването за Brexit вероятно ще се окаже само прелюдия към един много по-сериозен процес, заяви преди време европейски дипломат.

"Ако не започнем да се отнасяме сериозно към темата "Европа, която защитава", избирателите сами ще поискат това, само че на много по-висок глас", добави още той.

Обратният завой, който направи френският президент Еманюел Макрон спрямо протестите на "жълтите жилетки" идеално илюстрира духа на този период.

Европейската икономика се разрасна значително през последните две години, а публичните сметки изглеждат по-стабилни.

Въпреки това възходът не се усеща навсякъде. В Италия например недоволството доведе до възкачването на власт на популисткото евроскептично правителство, водено от Джузепе Конте, Матео Салвини и Луиджи ди Майо.

От друга страна държавите членки на ЕС не бяха в състояние да запазят "водата спокойна", за да укрепят своята единна валута.

Политически и географски център

Въпреки че експанзивният цикъл изчерпа своето гориво, политическият център на ЕС се приближава близо до географския такъв.

Германо-френската ос продължава да губи позиции, контролирана от отбранителен френски президент и германски канцлер с изгубена кауза, смята Валеро.

Това, което предстои на Европа по-скоро може да се открие в страни като Унгария и Австрия.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан изглежда вече е открил накъде води тази история.
Изправен пред един свят от комплексни проблеми, нарастващата несигурност и тромава Европа, неговият антилиберален модел предлага прости решения и защитен образ. На по-малко от 250 км от Будапеща австрийският канцлер Себастиан Курц вече се обгражда от популистки и евроскептични помощници, вкарвайки ги в правителството на страната.

Курц, който е най-младият премиер в ЕС, беше сред онези, които отказаха да подпишат необвързващото споразумение за миграцията на ООН по-рано през декември, въпреки факта, че Австрия все е домакин на председателството на Съвета на ЕС.

Всички вън?

Подобна вероятност трябва да накара проевропейските партии да излязат на улиците и да запретнат ръкави преди изборите през май догодина.

Но войнственият дух едва ли е силен дори и сред най-активните проевропейски правителства.

"Вярвам, че ЕС трябва да бъде много по-амбициозен", заяви испанският премиер Педро Санчез, когато беше попитан за липсата на напредък по време на последната среща на върха през декември.

"Всяко правителство защитава позицията на своята страна", добави още той.

В противоположния лагер виждат значителна промяна в работата на ЕС в рамките на техния обсег без особено значение дали това означава своеобразно погребване на гражданите на техните страни под купчини държавни дългове, както е в Италия, или премахване на върховенството на закона, какъвто е случаят в Унгария.
"Промяната на Европа е сериозна цел", заяви италианският министър на вътрешните работи Матео Салвини пред списание Time, добавяйки: "Тя се намира в ръцете ни".

Според говорителя на унгарското правителство Золтан Ковач "ако се последва тенденцията на случилото се в Италия, Австрия, Германия, Франция и други страни в ЕС, е ясно, че Европейският парламент ще претърпи промени.

По неговите думи популизмът илюстрира различията между вижданията на гражданите и елита относно европейската политика.

По-неуправляем ЕС

ЕС ще стане още по-труден за управление през следващата година. Въпреки че е малко вероятно евроскептичните партии да успеят да завземат една трета от местата в новия Европейски парламент през май, малцина се съмняват, че позицията им няма да бъде достатъчно силна, за да възпрепятства законовата дейност.
В същото време американският президент Доналд Тръмп не се интересува от това, в което европейците вярват или искат да защитят.

Тръмп не е притеснен и от нарушаването на международното споразумение за изменението на климата, което се очертава да се превърне в най-голямото глобално предизвикателство, така силно защитавано от Европа.
Приоритетът на администрацията на Тръмп е да задържи икономическия растеж на Китай както в търговията, така и в икономиката и технологиите.

Конфронтацията между Вашингтон и Пекин може да нарасне през февруари, когато изтече 90-дневното търговско примирие, постигнато по-рано този месец.

Европа може да се окаже жертва на тази война ако Тръмп все пак реши да наложи мита върху вноса на европейски автомобили, определяйки ги като заплаха за американската икономика.

Още по темата четете в Investor.bg