А защо пък някой ще иска да взима българско гражданство?

"Една нация, която продава гражданство на богати чужденци, не взима на сериозно самата себе си" - под това предизвикателно заглавие швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" публикува коментар по повод практиките в България, Малта и Кипър, цитиран от Дойче веле.

"Защо ли някой ще поиска да взима българско гражданство?" - пита в началото на коментара си авторът Петер Разони. И обяснява, че по този начин кандидатът получава възможност да живее, да работи или да стартира бизнес в която си иска държава от ЕС. Авторът припомня, че тъкмо този аргумент използват посредническите агенции, които помагат на граждани без ЕС-паспорт да получат българско гражданство.

"Това си е най-обикновена сделка"

"Тези хора трябва да имат възможност и да са готови да инвестират в страната най-малко 1 милион евро, половината от които в български държавни облигации, които след това могат бързо да бъдат продадени. И това, общо-взето, е всичко. Нито се налага да живееш в България, нито да говориш български, нито пък да имаш някакви лични връзки с тази страна. Това си е най-обикновена сделка", се казва в материала.

По-нататък авторът припомня, че подобни "златни паспорти" от няколко години издават и Малта и Кипър. Смята се, че през последните десет години около 6000 души са станали по този начин граждани на ЕС. Петер Разони стига и до конкретния повод да се обсъжда този въпрос: "Иновативният модел на трите държави още преди пет години раздразни Брюксел. Започна проучване, резултатите от което Еврокомисията оповести в сряда".

Авторът припомня, че ЕС автоматично признава за свой гражданин всеки гражданин на държава-членка. И че всички граждани на ЕС имат равни права - на придвижване, на усядане, икономическа свобода, сигурност. Но когато отделни страни-членки чрез съмнителни схеми раздават гражданство на чужденци, това може да засегне интересите на други държави от ЕС, пише авторът и изрично посочва опазването на сигурността като един такъв важен интерес.

По-нататък НЦЦ коментира: "В сряда Еврокомисията малко понабърчи чело. (…) Като цяло обаче се въздържа от критики. И това е правилно по три причини. Първо, Комисията не представи доказателства, че продажбата на ЕС-паспорти в тези три страни води до злоупотреби или създава проблеми за сигурността, засягащи други държави от ЕС. Второ, даването на гражданство е суверенно право на държавите-членки. И трето, продажбата на паспорти трябва да се разглежда в един по-широк контекст. Защото тя е просто закономерен вариант на един бизнес, които поне 20 от общо 28-те страни в ЕС откриха през последните години: продажбата на дългосрочни визи на богати чужденци. В различните държави това функционира по различен начин, но бизнес-идеята е една и съща".

"Какво означават за тези държави собствените им граждани?"

В края на коментара четем: „Всички тези модели трябва да се разглеждат като част от миграционната политика, която всяка държава има право да провежда в съзвучие с националните си интереси. След като можеш да каниш високо квалифицирани кадри от трети страни, защото това подпомага стопанския ръст в твоята държава, защо да не можеш по същата причина да каниш и богати хора?

И все пак: Малта, Кипър и България се сблъскват с един критичен въпрос. Какво означават за тези държави собствените им граждани? Гражданството е изражение на една обвързваща връзка между човек и държава, с насрещни права и задължения, с произтичаща от него лоялност към общността. И когато една нация произволно продава това гражданско право на външни лица, които нямат никакво отношение към общността, тогава тя не се отнася сериозно към самата себе си", заключава "Нойе Цюрхер Цайтунг" /НЦЦ/.