Защо хората по ирландската граница се страхуват от Brexit без сделка?

Едно селище, две държави. Градчето Петиго с население от 600 жители е на самата граница между Република Ирландия и Северна Ирландия. Граничните проверки останаха в миналото. Brexit може да промени това с драматични последици, пише ДПА.

На 79-годишния Мървин Джонстън му се иска да забрави конфликта в Северна Ирландия.

"Няколко пъти ме взривяваха", казва северноирландецът, седейки в офиса на авторемонтната си работилница и гледайки към моста през река Термон.
Реката разделя частта от Петиго, намираща се в Република Ирландия от тази в Северна Ирландия.

В миналото е имало гранични постове и от двете страни. Те скоро могат пак да се появят, ако Великобритания не постигне споразумение за излизането си от Европейския съюз преди 29 март.

Джонстън сочи работилницата си. "Главният гараж . . . беше изцяло разрушен от взрив два пъти", макар да нямаше пострадали, казва той.

"Имам късмет, че съм още тук", допълва той.

Джонстън има предвид "Смутовете", кървавия граждански конфликт в Северна Ирландия от 70-те до 90-те години. Тогава католически бойци поведоха война срещу британските войски и лоялистите протестанти в опит да постигнат обединение на областта, наречена Ълстър, с Република Ирландия.

Продължилият с години конфликт отне живота на 3700 души.

Джонстън казва, че се е зарадвал, когато Споразумението от Разпети петък през 1998 г. е сложило край на въоръжения конфликт.

Но сега с наближаването на Brexit сянката на миналото обзема мислите на хората. "Винаги ще има няколко души, които просто търсят предлог, за да върнат отново смутните времена", каза Джонстън, имайки предвид взрива на кола бомба само преди няколко седмици в граничния град Лондондери.

Джонстън не вярва, че нещата могат да станат толкова зле, колкото преди.
Но ако не се постигне споразумение за Brexit, той е сигурен, че пак ще трябва да има гранични проверки.

Джеймс Галахър вече предусеща какво ще се случи. Шестдесетгодишният мъж е собственик на малък супермаркет в частта от Петиго, която е в Република Ирландия. Неотдавна той получи имейл от правителството в Дъблин, в който го уведомяват, че може да се наложи да попълва митнически декларации за внос, ако има стоки от Северна Ирландия в магазина си.

Галахър само клати глава при такава възможност: За толкова малък бизнес това е лишено от всякакъв смисъл.

Вместо това той ще прекъсне договорите със северноирландските си доставчици и ще продава плодове и зеленчуци, закупени в Ирландия.

И Лондон, и Дъблин нееднократно подчертаваха, че искат на всяка цена да избегнат твърда граница. Но остава неясно какво ще се случи, ако няма споразумение по въпроса за ирландската граница.

"Смятам, че това е едно от онези неща, които не би искал да произнесеш на глас, за да не се сбъдне", казва Брайън Луси, професор по икономика в "Тринити колидж" в Дъблин.

"В действителност всеки знае, че в случай на напълно хаотичен Brexit без сделка не съществува прецедент в света, където два митнически съюза - единият на Европейския съюз, а другият вътрешният митнически съюз на Обединеното кралство - да се сблъскат един с друг и да няма някакъв вид гранични проверки", казва професорът.

В икономическо изражение Brexit без сделка ще породи трудности за Ирландия, но няма да е катастрофа, посочва Луси.

От десетилетия Дъблин работи за намаляване на икономическата си зависимост от Великобритания. Според Луси този процес ще се ускори. За период от 15 години Ирландия ще изгуби близо 7 процента от икономическия си растеж или една трета от загубите, които страната понесе от финансовата и икономическа криза през 2008-2009 г.

Но много по-тежко ще е отражението върху заетостта.

"Става дума за може би между 40 000 и 50 000 изгубени работни места, което е голям проблем за икономика, където от два до три милиона души са безработни", каза той.

Но това няма да бъде катастрофата, пред лицето на която привържениците на Brexit във Великобритания смятат, че Дъблин в крайна сметка ще капитулира.

Във всеки случай възстановяването на границата ще бъде титанична задача.

Би Би Си пресметна, че има близо 270 контролно-пропускателни пункта по протежение на 500-километровата граница. Това е над два пъти повече, отколкото по най-дългата граница на света - между САЩ и Канада, близо 8900 км.

Предложенията на различни британски политици за това как да се наблюдава движението на стоки със средства, различни от граничните проверки - например чрез използване на технически средства - удрят на камък поради факта, че те няма да проработят без сътрудничеството на вносителите и износителите. Онези, които не декларират надлежно стоките си, не могат да бъдат документирани.

При все това дори ако Великобритания излезе от ЕС на 29 март със споразумение, това ще означава само отлагане на въпроса как може да се избегне твърдата граница.

Ако както бе обявено Лондон напусне митническия съюз и общия пазар на ЕС, няма да има друга алтернатива на граничния контрол.

Това е доводът на Брюксел и Дъблин да настояват за предпазна клауза, която Лондон ненавижда.

Според тази уговорка Великобритания ще остане изцяло в митническия съюз и ще позволи на Северна Ирландия частично да остане в общия пазар докато не се намери по-добро решение.

Но сега остават по-малко от седем седмици до този момент и позициите се втвърдиха, едновременно в британския парламент, и между британското правителство и Брюксел.

Всички тънат в догадки какво може да се случи.

Рита Галахър, 87-годишната майка на собственика на магазина в Петиго Джеймс Галахър, която все още работи на касовия апарат, сочи към порутените бараки на бившия контролно-пропускателен пункт от другата страна на улицата. "Отново ще отворят граничния пункт", предрича тя.
 

/БТА/