Кой кой е и къде е в новия Европейския парламент?

На изборите за Европейски парламент в края на май нямаше приливна вълна на евроскептици, от която някои се страхуваха, и проевропейските сили останаха до голяма степен мнозинство. Но политическото равновесие в Европейския парламент така или иначе бе нарушено.

Законодателният орган, който играе решаваща роля в приемането на европейските закони, изглежда по-фрагментиран от всякога. Франс прес представя общ преглед на съотношението на силите.

Край на двупартийността

Това е една от най-големите поуки от гласуването. Християндемократите (ЕНП) и социалдемократите (С&Д) останаха двете най-големи групи в Европейския парламент със съответно 182 и 154 депутати (от 751), но вече не са в състояние сами да съставят мнозинство, както беше от 1979 г. досега.

Загубите, понесени от двете групи (особено със слабите резултати на партия "Републиканците" във Франция за ЕНП и на Френската социалистическа партия за (С&Д), правят невъзможно създаването отново на "голяма коалиция", в която да преговарят помежду си за компромисите, свързани с европейските закони.

Затова парламентарната група на ЕНП, начело с германеца Манфред Вебер, който е от Християнсоциалния съюз (баварската партия, съюзник на Християндемократическия съюз на Ангела Меркел), и социалдемократите, ръководени в Европарламента от испанката Ираче Гарсия, ще трябва да се стремят към формиране на по-широки съюзи, за да одобрят важните за тях реформи.

Либералите и активизиралите се Зелени

Либералите се възползваха най-много от отстъплението на ЕНП и социалдемократите. Изградена на основата на старата група АЛДЕ, новата центристка група беше преименувана на "Обнови Европа" и стана третата по значимост в пленарната зала със 108 евродепутати.

Тя ще бъде ръководена от бившия румънски премиер Дачиан Чолош, известен с близостта си с Франция. Френските макронисти (21 депутати) ще сформират най-голямата национална група в "Обнови Европа", изпреварвайки тази на британските либералдемократи (17).

Ако се откажат водачката на тяхната листа Натали Лоазо да стане председател на групата, те смятат да получат влиятелни постове като председателското място в парламентарната комисия по околна среда за депутата Паскал Канфен.

Зелените също постигнаха значителен успех в края на май: те формират четвъртата по големина група със 75 депутати, съпредседателствана от германката Ска Келер и белгиеца Филип Ламбер. Също като "Обнови Европа", сега те смятат, че вече са от съществено значение за съставянето на мнозинства.

Подсиленият лагер на евроскептиците

Излезли начело в изборите за Европарламент в Италия и Франция, "Лига" и "Национален сбор" ще формират основата на новата крайнодясна група, нарекла се "Идентичност и демокрация". Със 73 членове, 28 от които депутати на "Лига", 22 на "Национален сбор" и 11 от "Алтернатива за Германия", тази група ще е петата по големина в Европарламента.

"Лига" и "Национален сбор" не успяха да убедят поляците от управляващата във Варшава "Право и справедливост", нито британците от Партия за Брекзит на Найджъл Фараж да се присъединят към тях. По същия начин 13-те унгарски евродепутати от партията на премиера Виктор Орбан останаха в ЕНП въпреки дискретните покани.

Но групата "Идентичност и демокрация" смята, че въпреки всичко ще бъде в сърцевината на "независим блок" с до 200 депутати, който може да разчита на създавани според случая съюзи при гласуване с депутати от другите групи, близки до техните идеи. Най-вече тези на евроскептиците от "Консерватори и реформисти" (62 депутати) - групата, в която влиза "Право и справедливост".

Този "блок" ще включва и 29-имата депутати от Партия за Брекзит, които до момента не са част от никоя група, точно като 14-те депутати от италианското "Движение "Пет звезди". Ситуация, която де факто ги отстранява от настоящия начин на разпределяне на влиятелните постове в парламентарните комисии.

Крайната левица (Конфедеративна група на европейската левица /Северна зелена левица GUE/NGL) от своя страна формира група от 41 евродепутати. Тя отказа да включи в редиците си депутатите от "Движение "Пет звезди" "заради миграционната политика на италианското правителство", в която то участва заедно с "Лигата".

/БТА/