Анализатор от РСМ - Макрон решава за разширяването

"Отношението на Европейския съюз към Западните Балкани е тревожно и разочароващо. Изглежда, че на предстоящата среща на високо равнище в Словения ЕС ще предложи разочароваща реторика относно региона".

Това казва Емил Кирияс, политически анализатор и бивш държавен секретар в Министерството на външните работи на РСМ, в интервю за „Дойче веле“. Коментарът му е по повод публикуваната по-рано новина от Ройтерс, че ЕС вече не може да се консолидира и да гарантира бъдещо членство на шестте балкански държави. Агенцията цитира четирима дипломати и вътрешен документ на ЕС, а новината дойде, когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е посещение в Западните Балкани.

"Страхувайки се от политическа реакция в държавите-членки, Европейският съюз вече не може да се консолидира около гаранция за бъдещото членство на шестте балкански държави", съобщи по-рано Ройтерс, припомня БГНЕС.

Според агенцията, в декларацията от срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани, насрочена за 6 октомври в Словения, ЕС планира да повтори обещанието, дадено преди 18 години (на срещата на върха в Солун) за недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкански. Ройтерс уточнява, че разполага с проекта на документа.

"Проведени са поне два кръга преговори, но няма споразумение", казаха дипломатическите източници пред Ройтерс.

Държавите-членки не разкриват позициите си по въпроса, но според дипломатите богатите страни като Дания, Франция и Нидерландия се опасяват от повторение на бърза интеграция на страни, като Румъния и България в ЕС през 2007 г. Но те също се страхуват от лошото управление на трудовата миграция, като тази към Обединеното кралство, което накара много британци да се обърнат срещу ЕС.

България е против присъединяването на Северна Македония поради спор, свързан с езика, съобщи Ройтерс, но дори и да има някакво споразумение, лошото положение отразява парализата на плана на ЕС за изграждане на "приятелски кръг" от Украйна до Тунис, с по-тесни връзки, но също така с търговия и помощ.

Кирияс смята, че въпросът не се отнася толкова до Нидерландия и Дания, а още по-малко до България. Според него погледите са насочени към френския президент Еманюел Макрон, който ще поеме председателството на Съюза преди френските избори. "Той или ще покаже решителност и лидерство за Съюза, особено за ускорената интеграция на Западните Балкани, за което французите могат да го възнаградят с нов мандат, или ще продължи да нанася геополитически поражения, да изнася протестни речи и да оттегля посланици", твърди Кирияс. "Ако чашата се погледне като наполовина пълна, а не наполовина празна, както е в момента, всъщност Западните Балкани са златен шанс за Макрон и за Франция и ЕС".

Това ще помогне на напрегнатите отношения в региона, ще даде мотивация за бързо решаване на двустранните проблеми, дори македонско-българския, и ще създаде нов тласък за вътрешни реформаторски процеси, твърди още анализаторът.

Коментирайки публикувания проект на декларация за срещата на върха ЕС-Западни Балкани, външният министър Буяр Османи каза, че в подготовката на органите на ЕС за съвместната декларация, която да бъде приета на срещата на върха в Бърдо, е възникнала дилема дали тази среща на върха изобщо е за разширяване и дали думата „разширяване" трябва да бъде присъства в този документ.

„Някои го тълкуват като продължение на евроскептицизма на определени държави“, каза Османи.

Външният министър посочи, че независимо от опцията, посланието не е добро от гледна точка на единодушието на ЕС по отношение на Западните Балкани.

"Има държави-членки, които смятат, че ЕС функционира твърде мудно, за да може да присъедини шест нови държави-членки или да се подкопаят правата на страните на вето", каза Османи.