От "момичето" на Кол до "мама": "Вечният канцлер" Меркел предава властта

Наречена "лидер на свободния свят" срещу шестващите авторитарни популисти в Европа и Съединените щати, Ангела Меркел приключва своите исторически 16 години на власт със смесено наследство в родината и в чужбина, предава БГНЕС.

Задържала се на поста толкова дълго, че е наречена "вечният канцлер на Германия", 67-годишната Меркел си тръгва с такава устойчива популярност, че вероятно щеше да спечели рекорден пети мандат, ако го бе поискала.

Вместо това Меркел ще предаде щафетата като първия германски канцлер, който се оттегля изцяло по собствен избор, а цяло поколение избиратели никога не са познавали друг човек на върха.

Поддръжниците й казват, че тя е осигурила стабилно лидерство във време на безброй глобални кризи като умерена и обединяваща фигура.

И все пак критиците твърдят, че в стила на объркване, обвързан с възможно най-широк консенсус, й е липсвала смела визия да подготви Европа и нейната водеща икономика за следващите десетилетия.

Това, което е сигурно, е, че тя оставя след себе си е раздробен политически пейзаж, като нейната собствена партия ХДС е разделена, докато се бори да излезе от дългата й сянка.

Социалдемократът Олаф Шолц, който беше неин вицеканцлер и финансов министър, успешно се продаде като кандидат за приемственост на Меркел в навечерието на общите избори през септември и сега ще я наследи.

Тъй като Шолц трябва да бъде официално избран от парламента за канцлер в сряда, на Меркел не ще достигнат само няколко дни, за да надмине рекорда на Хелмут Кол като най-дълго управлявал следвоенен лидер в Германия.

Направи правилното нещо

Невъзмутимата Меркел служи за мнозина през последните години като многостранна противотежест на големите, дръзки мъже на световната политика, от Доналд Тръмп до Владимир Путин.

Проучване на Pew Research Center през септември показа, че голямото мнозинство в повечето демокрации по света има „доверие в Меркел, че постъпва правилно в световните дела“.

Квалифициран квантов химик, израснала зад желязната завеса, Меркел дълго време беше в синхрон с нейния несъгласен на промени електорат като гарант за стабилност.

Основните й промени в политиката отразяват желанията на голямото германско мнозинство – сред които постепенното спиране на ядрената енергия след катастрофата във Фукушима през 2011 г. – и привличането на широка нова коалиция от жени и градски избиратели към някогашната архиконсервативна ХДС.

Последните дни от нейния мандат обаче бяха помрачени от четвърта вълна от коронавирус, най-тежката от началото на пандемията.

"Кралица на икономиите"

Преди пандемията най-смелият й ход – запазването на отворени германски граници за повече от един милион търсещи убежище през 2015 г. – изглеждаше, че ще определи наследството й.

Но докато много германци се обединиха под призива на Меркел „Ние можем да го направим“, този ход насърчи и антимигрантска партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която за първи път след Втората световна война вкара крайно десен блок в парламента.

Жената, известна някога като "канцлер на климата" за прокарването на възобновяемите енергийни източници, също се сблъсква с масово движение от млади активисти, които твърдят, че не е успяла да се справи с извънредната климатична ситуация, тъй като Германия не изпълнява собствените си ангажименти за намаляване на емисиите.

Предстоящата коалиция обеща да подобри това наследство и да заеме по-настоятелна позиция спрямо Русия и Китай след основания на търговията прагматизъм по времето на Меркел.

Меркел стана водещият лидер в Европа по време на кризата в еврозоната, когато Берлин се застъпи за рязко съкращаване на разходите в замяна на международни спасителни заеми за затънали в дългове държави.

Ядосаните протестиращи я нарекоха „кралицата на строгите икономии“ на Европа и я изобразяваха в карикатури с нацистки дрехи, докато защитниците й признават, че поддържа валутния съюз заедно.

От "момичето" на Кол до "мама"

Меркел, най-високопоставеният лидер на ЕС и Г-7, започна като съвременник на Джордж У. Буш, Тони Блеър и Жак Ширак, когато през 2005 година стана най-младата и първата жена канцлер на Германия.

Тя е родена като Анджела Доротея Каснер на 17 юли 1954 г. в пристанищния град Хамбург, дъщеря на лутерански духовник и учителка.

Нейният баща премества семейството в малък град в комунистическия изток в момент, когато десетки хиляди се насочват в другата посока.

Тя се отличавала по математика и руски език, което й помогнало да поддържа диалог с другия ветеран на световната сцена, Путин, който е бил офицер на КГБ в Дрезден, когато Берлинската стена падна през 1989 г.

Меркел запазва името на първия си съпруг, за когото се омъжва през 1977 г. и се развежда пет години по-късно.

След падането на стената Меркел, която работи в химическа лаборатория, се присъединява към продемократическа група, която ще се обедини с християндемократите на Кол.

Протестантът от Източна Германия, когото Кол наричал своето „момиче“, по-късно ще бъде избрана за лидер на партия, доминирана дотогава от западните католически патриарси.

Когато се издига на власт, партийните й съперници присмехулно я наричат "Mutti" (Мамо) зад гърба й, но тя ловко - някои казват безмилостно - елиминира потенциалните съперници.

Въпреки че името й се появи в списъците с желания за ключови постове в ЕС или ООН, Меркел заявила, че ще напусне политиката.

Четирите й мандата са били „години, изпълнени със събития и често много предизвикателни“, каза тя на прощалната военна церемония. „Те ме изправяха пред предизвикателства - политически и човешки и в същото време бяха пълноценни“.

Запитана по време на последното си пътуване до Вашингтон през юни какво очаква най-много с нетърпение, тя отговори: „да не се налага постоянно да вземам решения“.