Спечелиха ли българи и румънци от членството си в ЕС?

"Все още си спомням годините преди приемането в ЕС. Това си беше истинска бедност": членството в ЕС доведе до по-високи заплати в България и Румъния, но проблемите с корупцията така и не бяха окончателно решени.
15 години след приемането на България и Румъния в ЕС много граждани на бившите комунистически страни смятат, че положението определено се е подобрило, пише Дойче веле.

Но двете държави имат да извървят още дълъг път, докато се справят с ширещата се корупция и постигнат такъв икономически ръст, който ще убеди гражданите им да не напускат родината си, за да търсят по-добри финансови възможности.

Въпреки парите от Брюксел, качеството на живот в България и Румъния е по-ниско

"Европейските фондове за нас са като парите от газа за Русия или парите от петрола за Саудитска Арабия", казва бившият румънски министър за европейските фондове Кристиан Гинеа. Той изброява и конкретните ползи от еврочленството: нови пътища, водопроводи в изостаналите региони, въвеждане на организирано сметосъбиране по селата.

Но парите, които идват от ЕС, все още не успяват да повишат достатъчно качеството на живота в България и Румъния и поне в определени области да го изравнят със средното ниво в ЕС. В двете страни бедността сред децата все още е на тревожно високо равнище. Преди началото на пандемията средната продължителност на живота в България беше 74,91, а в Румъния 75,46 години, докато в ЕС средната продължителност на живот възлиза на 81,3 години. А пандемията още повече разшири пробойните в остарелите и недостатъчно финансирани здравни системи на двете страни.

Милиони българи и румънци заминаха на Запад

Подобни тенденции накараха милиони българи и румънци да се възползват от един от крайъгълните камъни на ЕС - свободата на придвижване - и да напуснат родината си, за да живеят и работят на Запад.
Гинеа признава, че членството в ЕС е донесло "огромни ползи", но в същото време е довело и до масивно изтичане на специалисти и до възникването на големи диаспори в Италия, Испания, Великобритания и други западни държави. "Говорим за около 4 милиона души. Напускат толкова много млади и талантливи хора, от които има голяма нужда в страната", казва бившият министър.

Повече от 1 милион румънци подадоха молби за оставане във Великобритания, след като миналата година страната излезе от ЕС. В Германия през септември миналата година бяха официално регистрирани над 450 000 румънци - около шест пъти повече в сравнение с началото на 2014.

Сред онези граждани на ЕС, които решиха да останат във Великобритания след Брекзит, е и българката Диана
Русева. 39-годишната жена пристига да следва и да работи в Лондон още през 2007 година. Днес тя признава, че резултатите от членството на нейната родина в ЕС не са еднозначни.

"Хем се промени много, хем не се промени", казва тя. "Стандартът на живот определено се повиши неимоверно. Повечето мои връстници имат същия жизнен стандарт като моя в Обединеното кралство." В същото време обаче слабо развитата инфраструктура, опасните пътища и досадната бюрокрация са си все същите и причиняват на хората всекидневен стрес, обяснява Диана.

Стандартът на живот в България се повиши, но корупцията и бюрокрацията продължават да са сериозен проблем.

Борбата с корупцията не е доведена докрай

България и Румъния кандидатстваха за членство в ЕС в средата на 90-те години на миналия век и изминаха дълъг път до присъединяването си на 1 януари 2007 година. Едно от главните условия беше да се преборят с ширещата се корупция, а за България - и с организираната престъпност. Брюксел инсталира специален механизъм за наблюдение, а през годините в двете държави бяха проведени редица акции срещу тези язви, но въпреки това в момента изглежда, че напредъкът в борбата срещу корупцията в двете страни е недостатъчен.
В индекса на "Трансперънси Интернешънъл" за корупцията през 2020 година България и Румъния събират 44 точки, като 100 точки се дават на най-малко корумпираните държави. Все пак от 2012 година насам България се подобри с 4 пункта, докато в Румъния положението си остава същото.

Двете страни все още имат редица недъзи, но същевременно демонстрират и реално измерим напредък. От 2007 година насам заплащането на труда непрекъснато расте. В Румъния минималната работна заплата се увеличи от 79 евро през 2007 на 465 евро през 2021. Подобна е тенденцията и в България.

Българите и румънци вярват в европейските институции

В изявлението си по повод 15-годишнината от приемането в ЕС румънският президент Клаус Йоханис каза: "Европейският път без съмнение си остава единствената предпоставка за благоденствие, стабилност и дългосрочно развитие."

Този възглед получава широка подкрепа както в Румъния, така и в България. Според едно допитване на "Евробарометър" хората в двете страни вярват на ЕС два пъти повече, отколкото на собствените си правителства.
През последните години протести разтърсиха Букурещ и София. Хората излязоха на улицата, защото се опасяваха, че демокрацията издиша. Дълбокото недоверие към правителствената власт не е нещо необичайно в посткомунистическите страни. Наблюдателите смятат, че тъкмо то дава отговор и на въпроса защо тъкмо България и Румъния са страните с най-нисък процент ваксинирани срещу коронавируса в ЕС.

Политическата нестабилност едва ли много помага на двете страни, които през последните месеци регистрират едни от най-високите проценти на смъртност заради Ковид-19 в цял свят. Хората, които решиха да останат в България или в Румъния след приемането им в ЕС, не смятат обаче, че Брюксел е виновен за продължаващото изоставане на страните им.

"Спомням си годините преди приемането в ЕС - беше истинска бедност"

Рудолф Йоахим Поледна живее в Сашиц, разположен на 300 километра северно от Букурещ. Той е получил помощ от 100 000 евро от регионалните фондове за развитие на ЕС, а с тези пари успял да построи къща за гости с четири стаи. Сега Рудолф казва, че вече не усеща принуда той и младото му семейство да напускат страната.

"За млади хора като нас няма по-добра подкрепа от фондовете на ЕС. А аз все още си спомням Румъния в годините преди приемането в ЕС. Това си беше истинска бедност, в сравнение със сегашните стандарти", казва Поледна пред Асошиейтeд Прес.