Планът за възстановяване е готов, кои са подводните камъни?

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е на посещение в България. В рамките на визитата си тя ще потвърди подкрепата на ЕК за българския План за възстановяване и устойчивост, който беше официално публикуван от Министерски съвет.

"Този план надгражда всички предишни версии на плановете, които бяха предложени от България. Съобразен е с последните развития, най-вече по отношение на зелените технологии. Най-сериозно внимание е обърнато на намаляване зависимостта от енергоизточници. Неслучайно във фокуса на коментарите попадна мегапак за батерии за съхраняване на електроенергия", каза икономистът Юлиян Войнов в студиото на "България сутрин".

Според него политиките, които са заложени в Плана, са в правилната посока.

"Трябва да сме наясно, че този План, освен проекти, които са били разработени преди, са поети и определени ангажименти за развитието на определени планове", допълни Войнов пред Bulgaria ON AIR.

По думите на председателя на УС на Българската асоциация за регионални изследвания доц. Косьо Стойчев, Планът за възстановяване е политически ляв.

"Много елементи държавата ще реформира, които не реформира сама със собствени средства. Вътре има работи, които страната ни може да реализира абсолютно самостоятелно, без План за възстановяване и устойчивост. Това е икономически план за възстановяване от COVID-19 и кризите, които се натрупаха през последното десетилетие. Парите трябва да минават през компаниите, а в този План не се предвижда парите да минават през тях", коментира той.

И поясни, че има отново обществени поръчки и финансиране на сектори, които страната ни още не е формирала.

"Не мога да повярвам, че страната ни може да формира до 2026 година сектори, които не е реформирала над 2 десетилетия. А там има огромни количества средства. Възниква въпросът дали сме способни да изразходваме тези средства по правилния начин в нереформирани сектори и да похарчим тези огромни пари, и те да се насочват от един държавен бюджет в друга държавна структура. Този План пресича няколко много сериозни демаркации. Всичко, което е бизнес, Планът не го пипа", коментира доц. Стойчев.

Той е искал да види в Плана неща, които водят до разработване на значими за българската нация проблеми.

"Един от коментарите вътре е, че ние ще правим реформи в съдебната ни система и начина, по който функционира тя. Държавният бюджет и законите на страната осигуряват достатъчно средства това да се случи. Това е объркване от страна на Европейската комисия, че може да въздейства на Република България чрез осигуряването на тези средства. Това е влияние", категоричен е председателят на УС на Българската асоциация за регионални изследвания.

Според икономиста, едно от нещата, които са наистина важни за отпускането и изразходването на европейски средства към държавите членки, е върховенството на закона.

"Ние имаме големи пропуски в тази посока. Миналата година, когато се одобряваше този План, едно от основните условия, което заложиха, бяха сериозно върховенство на закона във всички държави. Преди 2 дни в Унгария започна процедура за прекратяване на отпускането на европейски средства в тази връзка. Така че ние не може да избягаме от този механизъм и трябва да се съобразяваме с условията", добави Юлиян Войнов.

По Плана се очаква да получим около 13 млрд. евро, но има ли риск тези средства да не бъдат напълно усвоени?

"Това е най-големият риск. Ние сме една от последните държави, които получи такова одобрение на Плана. Очаква се първите средства да бъдат получени през есента на тази година", отбеляза той.

А доц. Косьо Стойчев подчерта, че България още не е направила органа, който да управлява тези средства.