Украинци бягат в ЕС чрез екстремно пътуване през Русия

Когато бяга от родния си Херсон в Южна Украйна, Павел си поставя за цел да стигне до Португалия, където живее снаха му, но подобно на все повече свои сънародници, бягащи от войната, той избира дългия път.

Прекалено уплашен, за да тръгне на запад от контролирания от Русия регион и да пресече фронтовата линия на конфликта, той, съпругата му и малката му дъщеря я заобикалят, като пътуват на изток към Крим и след това на север през Русия, като накрая влизат в ЕС през Естония - обиколка от над 3 000 км (1 860 мили).

След 90-часово пътуване с влакове и автобуси те достигат автогарата в Талин в ранните часове на четвъртък, трима от стотиците украинци, които пристигат там всяка вечер с един от 12-те ежедневни автобусни превоза от Санкт Петербург.

"Как можеш дори да си помислиш, че минаваш през военна зона, в която и двете страни се стрелят една по друга?", каза 38-годишният мъж - изглеждащ изтощен и говорещ бавно - пред Ройтерс, като отказа да назове фамилията си.

"(Но) беше страшно дори да си представиш, че отиваш в Русия, където не знаеш дали хората ще са приятелски настроени към теб.

"Погрижихме се винаги да вземаме следващия влак или автобус и никога да не спираме никъде. Защото никога не знаеш къде ще заседнеш."

Павел помолил доброволците на гарата да резервират на семейството билет за следващия автобус до Варшава, с оглед оттам да се отправят към Лисабон. Докато дъщеря му спеше в количката, прегърнала плетен заек, той добави: "Не знаех, че пътуването е толкова трудно за малките деца."

Властите в балтийската държава изчисляват, че от началото на войната в края на февруари над 19 000 украинци са преминали в Естония от Русия, пише "Ройтерс".

През това време капацитетът на ежедневните курсове от Санкт Петербург се е удвоил и заедно с двата 23-часови автобуса от Москва до Рига са сред малкото останали редовни линии между Русия и Европейския съюз.

Повечето от тях пристигат през нощта, поради голямото забавяне при обработката на документите на украинските бежанци от руската страна на границата, което за Павел отнема повече от два часа и включва претърсване на телефона му.

За да ги посрещне, автогарата в Талин е оборудвала стая с девет легла, а също така осигурява топла супа за тези, които трябва да пренощуват там.

Често всички легла са заети, затова още десетки се настаняват, където могат, по пейките и на пода на гарата, за да дочакат изгрева, казва началникът на автогарата Айрика Аруксаар.

Тя каза, че първите пристигащи от Източна Украйна са достигнали Талин в края на март и оттогава броят им непрекъснато се увеличава, докато бежанците, бягащи през Полша, са намалели.

Девет от всеки десет украинци, които достигат Естония, търсят по-нататъшно пътуване, каза тя.

Много от пристигащите късно в сряда и рано в четвъртък заявиха пред Ройтерс, че искат да продължат бързо след предимно безпроблемно пътуване през Русия.

Но за някои от тях чувството за загуба, че са напуснали опустошената си родина, остава непреодолимо.

"Просто искам да се върна. Да умра в Украйна", казва 69-годишната Олга Фьодорова, която се готви да пренощува в общежитието на автогарата, след като е пристигнала от контролирания от Русия Луганск заедно със сина си Герман, на 43 години.

"Просто искам всичко това да приключи".