Украинските ЛГБТК войници "еднорози" се отправят на война

Доброволците Александър Жуган и Антонина Романова събират вещите си, за да се върнат да служат в редиците на териториалната отбрана на Украйна. Междувременно внимателно разглеждат еполетите си с изображението на еднорог – специален знак върху военната им униформа. Този символ говори за ЛГБТ статуса на тази двойка украински военнослужещи.

Представители на ЛГБТ общността на Украйна, които са решили да участват във военни действия, прикачват на униформите си изображение на митичния еднорог на рамото точно под националния флаг.

Тази практика възникна по време на конфликта през 2014 г., когато Русия нахлу и анексира Кримския полуостров. "По това време много хора твърдяха, че в армията няма гейове", каза актьорът, режисьор и преподавател по актьорско майсторство Жуган пред репортер на Reuters, докато той и Романова се стягаха, за да отидат на втората си тримесечна бойна ротация. "Ето защо те (представители на сексуалните малцинства) избраха еднорога, защото той е фантастично, несъществуващо създание", обясни Жуган.

Жуган и Романова се срещнали по време на работа в театъра. Романова се преместила в Киев от Крим, откъдето беше принудена да напусне през 2014 г.

Никой от бойците няма специална военна подготовка, но след като прекарали няколко дни в банята, където се скрили в самото начало на военните действия, те решили, че трябва да помогнат. "Спомням си как в един момент разбрахме, че има само три варианта: или да се скрием в бомбоубежище, или да бягаме, или да се присъединим към редиците на отбраната. Избрахме третия", разказва Романова.

Жуган и Романова са убедени, че личността им предполага допълнителна отговорност. "Защото Русия не само завзема нашите територии и убива нашия народ. Те искат да унищожат нашата култура... Не можем да допуснем това", обясни Жуган.

"Без тормоз"

Първата бойна мисия - близо до Николаев, който се намира в южната част на Украйна, на 135 километра от Одеса - променила живота им. Те били в една и съща част, били много уплашени, Жуган хванал пневмония. Според двойката обаче колегите им са ги приели.

"Нямаше агресия, никакъв тормоз. Останалото изглеждаше малко странно. Но с времето започнаха да ме наричат Антонина, а някои дори започнаха да се обръщат към мен в женски род", каза Романова.

Бойците се присъединили към новия си отряд на главната жп гара в Киев, откъдето да отидат на второ тримесечно бойно дежурство. Другари по оръжие ги поздравили сърдечно, потупали ги по рамото. Някои други доброволци знаели всичко за Жуган и Романова, но на гарата нямало командири, които да го кажат.

"Малко бях притеснен", каза Жуган. Изражението на лицето му станало доста мрачно, когато по залез слънце отрядът се преместил към вагона си. "Знам, че в някои части правилата са по-строги. В нашето първо подразделение беше различно", добави той.

Безпокойството на Жуган се разсеяло, когато един от командирите дал да се разбере, че не толерира хомофобията. А друг високопоставен офицер казал, че на фронта основното е да си добър боец, което по-късно Жуган сподели пред репортер на "Ройтерс" по телефона.

Основният страх, който Жуган споделя в апартамента си, обаче остана. "Страхувам се, че ако ме убият, на Антонина няма да й позволят да ме погребе, както аз искам, - обясни той. – Мен по-скоро ще ме дадат на майка ми и тя ще покани на погребението свещеник, който ще чете тези глупави молитви. Аз съм атеист и това не го искам".