След взривовете в "Северен поток": В опасност ли са други инфраструктури?

Предполагаемата руска бомбардировка на двата газопровода на дъното на Балтийско море постави Европа в състояние на висока готовност за опустошителна атака срещу нейната критична инфраструктура.

Военни анализатори заявиха, че Кремъл лесно може да предизвика хаос, като пререже подводните кабели за данни или унищожи друг тръбопровод. Британски източник от отбраната предположи, че "предумишленият" саботаж може да е бил подготвен от подводни дронове, които са поставили експлозивите седмици преди взрива.

Бъдещите цели могат да включват кабели, които пренасят чувствителна финансова информация през Атлантическия океан, рискувайки срив на пазара, или такива, които осигуряват достъп до интернет до цели региони като Оркни, Шетландските острови или части от Италия, според един бивш стратег на американския флот.

Тръбопроводите "Северен поток 1" и "Северен поток 2" от Русия до Германия са засегнати от четири теча, след серия от очевидни експлозии край датския остров Борнхолм в понеделник. Германските власти смятат, че те вероятно няма да бъдат ремонтирани.

Германия, Швеция, Дания и Европейската комисия казват, че единственото убедително обяснение за "безпрецедентните" и почти едновременни щети е акт на умишлено унищожение.

Русия отхвърли да е замесена в саботажа. Дмитрий Песков, говорителят на президента Путин, каза, че твърденията от Украйна, Полша и други страни, че Москва е организирала атаката, са "предвидимо глупави". Службата за сигурност на ФСБ на Русия заяви, че ще разследва щетите като "международен тероризъм", съобщи агенция Интерфакс.

За момента течовете няма да засегнат вече драстично ограничените доставки на газ от Русия за Европа: Москва спря Северен поток 1 този месец, а Берлин блокира началото на експлоатацията на Северен поток 2 през февруари. Основният ефект е да се разпространят притеснения за по-нататъшни прояви на агресия.

Предупрежденията за саботаж на подводници се разпространяват от години, но инцидентът със "Северен поток" разкри опасността на най-високите нива на управление. Латвийският външен министър Едгарс Ринкевичс го определи като началото на "нова фаза на хибридна война".

Течовете, изпомпващи огромни количества природен газ в Балтийско море, могат да изхвърлят еквивалента на една трета от годишните емисии на парникови газове на Дания, предупреди Кристофър Боцау, ръководител на Датската енергийна агенция.

Норвегия постави петролните и газовите си съоръжения в готовност за атаки и увеличи военното си присъствие в околните райони. Вече имаше поне две очевидни саботажни операции срещу нейните телекомуникационни кабели през изминалата година. Германия пък се тревожи за петте плаващи терминала за внос на втечнен природен газ, които сглобява, тъй като се опитва да прекъсне историческата си зависимост от руския тръбопроводен газ.

"Ние, разбира се, се намираме в ситуация, в която части критична инфраструктура, включително енергийни доставки, са потенциални цели", каза Роберт Хабек, германски министър на икономиката и вицеканцлер.

Експерти изразиха съмнение дали Европа би могла да предотврати или дори да открие подобни атаки своевременно, особено тези в морето.

"Нашата инфраструктура не е много добре защитена и е изключително трудно осигурима защита на хиляди километри", казва професор Дамиен Ернст, изследовател на енергийни системи в университета в Лиеж в Белгия, пред The Times. "Ако доставките на газ от Норвегия за Европа бъдат прекратени, ще станем свидетели на ужасна рецесия. Дори няма да можем да се топлим и да произвеждаме ток."

"Опасенията са много сериозни и основателни. Европа няма повече поле за маневриране и не можем да изключим, че нещата ще се влошат значително през следващите месеци", добавя той.

Брайън Кларк, бивш специалист по стратегическо планиране на военноморските сили на САЩ, който сега е старши сътрудник в мозъчния тръст на института Хъдсън във Вашингтон, казва, че подводното наблюдение в Балтийско и Северно море е разпокъсано и може да бъде засегнато от руските специално създадени саботажни подводници.

"Всичко това е част от руския стил на политическа война", обяснява той. "Става въпрос за посяване на съмнение, създаване на достатъчно мъгла от несигурност."

Джулиан Павлак, експерт по морска сигурност във военния университет Хелмут Шмид в Хамбург, казва: "Не е вярно, че цялото Балтийско море може да бъде наблюдавано 24/7 и определено не под повърхността... Не можете просто да поставите кораб за лов на подводници на всеки десет морски мили."

Може да мине поне седмица, преди следователите да проучат щетите по "Северен поток" и да се опитат да разберат какво ги е причинило.

Щетите са в относително плитки води, на дълбочини между 71 м и 88 м. Военноморски анализатори казаха, че това ще ги направи трудни за достъп за руските подводници.

Военен източник от Обединеното кралство каза, че е по-вероятно безпилотна подводница да е заложила експлозиви върху тръбопроводите известно време преди взривовете. Друга теория е, че бомбите са били поставени върху "прасета", устройства за поддръжка, избутани по тръбопровода от руския край.

Белият дом беше предпазлив снощи, когато беше попитан за потенциално отмъщение, но призна опасенията, произтичащи от всяка атака срещу критична инфраструктура на съюзниците от НАТО. "Не искам да изпреварвам разследването", каза говорителката на президента Байдън Карин Жан-Пиер.