Биоразградимите пластмаси - повече вреда, отколкото полза?

За тези, обзети от вина за екологичните щети, причинени от ежедневните потребителски покупки, има безброй пътища към прошката. Поставете вашите бутилки, кутии и кашони от Amazon в кутията за рециклиране. Купете органична студена напитка, която е направена със 100% възобновяема енергия. Намалете до минимум въглеродните емисии от вашия полет за ски ваканция с компенсации за тропическите гори на Перу.

След това има биоразградими пластмаси. Трудно е да премахнете полимерите от живота си, когато боровинките в кутиики са толкова изкушаващо евтини и толкова здравословни - но може би можем поне да смекчим ефекта, ако ги купим в кутия, която ще се превърне в компост?

Химическите компании обръщат внимание на това. Производственият капацитет за растителни и биоразградими продукти ще се утрои през следващите пет години до 6,3 милиона метрични тона, според European Bioplastics, индустриална асоциация. Това звучи като капка в морето в сравнение с около 400 милиона тона годишно пазар на пластмаса, но може да расте бързо. Project Drawdown, климатичен мозъчен тръст, предвижда между 92 милиона тона и 357 милиона тона производство на биопластмаси до 2050 г.

Ако смятате, че единственият проблем, създаван от пластмасите, е управлението на отпадъците, трябва да приветстваме тази тенденция. Биоразградимите пластмаси са предназначени да се разграждат в околната среда за седмици или месеци, а не за десетилетията или вековете, нужни на конвенционалните пластмаси да престанат да лежат наоколо. Въпреки това, предвид потреблението на полимери, което се очаква да се удвои до 2040 г., трябва да се обърне внимание на друг въпрос: емисиите.

Подобно на бензина, вазелина и асфалта, повечето пластмаси в света са странични продукти от нефтопреработвателната промишленост, като представляват около 8% от общото потребление на петрол. Този дял вероятно ще нарасне драстично през следващите десетилетия, тъй като електрическите превозни средства изместват двигателите с вътрешно горене в автомобилния транспорт, намалявайки дела на петрола, който се използва за гориво. Те обаче се различават от изкопаемите горива по решаващ начин. Използването на един тон реактивен керосин изпомпва повече от три тона въглероден диоксид в атмосферата, тъй като изгарянето разкъсва неговите въглеводородни молекули. Пластмасовата тръба, от друга страна, е полезна само ако остава химически стабилна. Нейният въглерод трябва да остане здраво заключен в химическата ѝ структура или тръбата ще отслабне и ще се разпадне.

Биоразградимите пластмаси променят тази динамика. При разграждането си те освобождават своя въглерод обратно в околната среда - особено като метан, един от най-мощните парникови газове. В резултат на това емисиите през жизнения цикъл може да се окажат по-големи от тези от конвенционалните алтернативи, пише Bloomberg TV Bulgaria. Едно американско проучване от 2020 г. на полимлечна киселина или PLA, получена от царевично нишесте и често използвана в контейнери за храна за еднократна употреба, установи, че нейните общи емисии са по-големи от тези на конвенционалната пластмаса, освен в случаите, когато тя остава инертна след изхвърляне на боклука.

Не всички биопластмаси са еднакви. Същото проучване установи, че биополиетиленът, получен от растения полимер, който не се разгражда, може да изсмуче повече въглерод, отколкото отделя. Това изчисление показва, че биоразградимостта е само един от поредица от добри и лоши фактори, свързани с различните видове пластмаси, а не просто и абсолютно положително.

Най-големият риск е да позволим на добродетелния блясък на компостируемите полимери да ни заслепи за потенциалните им недостатъци. Въпреки че повечето биоразградими пластмаси са направени от биомаса като нишестета и растителни остатъци, те могат да бъдат направени и от изкопаеми горива. Това е най-лошата ситуация в света, при която емисиите, отделени в депата, дори не се компенсират от въглерода, изсмукан от атмосферата от растенията, използвани като суровина. Може също така да бъде сегментът от пазара на биопластмаси, който расте най-бързо през следващите години. PBAT – извлечена от изкопаеми алтернатива на полиетилена, използван в пластмасови опаковки, торбички и бутилки – изглежда печели надпреварата в Китай, като проучване, поръчано от правителството, прогнозира, че производството ще достигне 7 милиона метрични тона през 2025 г., в сравнение с 1 милион тона за PLA.