Във войните за вода в Европа супербогатите имат свои правила

Когато Лудвиг Хелм за първи път чува, че една вила в неговия град изразходва 80 000 литра вода на ден - 625 пъти повече от средното дневно потребление на едно домакинство в Германия - той смята, че измервателният уред трябва да е повреден.

Но се оказало, че не е така.

Богатият град Кьонигщайн, разположен по гористите склонове на Таунус, планинска верига близо до Франкфурт в Германия, наброява около 98 души с годишни доходи над 1 милион евро сред своите 16 700 жители. Тези домакинства увеличават потреблението на вода до краен предел, пренебрегвайки ограниченията, целящи опазване на запасите от питейна вода, докато регионът се бори със сушата.

"В някои случаи потреблението на вода е напълно неограничено", казва Хелм, кметът на Кьонигщайн. "Хората са забравили напълно, че в Германия просто няма английска морава. Имаме различни климатични условия. Но хората искат да я имат."

Тъй като нивото на подпочвените води в района на Кьонигщайн спада, Хелм ограничава времето, в което жителите могат да поливат градините си или да пълнят плувните си басейни, за да се увери, че градът няма да остане без питейна вода.

Според него обаче тези мерки не дават резултат - най-вече защото богатите жители ги пренебрегват, а местните власти нямат възможност да наложат правилата.

Все по-ниските нива на подпочвените води водят до пресъхване на местните потоци и реки, твърди Томас Норгал, заместник-управляващ директор на клона на германската неправителствена организация BUND в Хесен. На този фон високото потребление на вода от богатите домакинства също започва да противопоставя жителите един на друг и предизвиква безпокойство в близките градове, които се страхуват за собствените си водоснабдявания, пише „Политико“.

Все повече общини в Европа са изправени пред подобни трудности на фона на тежката суша, която обхваща континента от 2018 г. насам.

Общината Шатоньоф-Грас близо до Кан попадна по-рано тази година в заглавията на вестниците, след като бе съобщено, че богатите собственици на жилища - повечето от които са чуждестранни граждани, консумират повече вода за една седмица, отколкото по-голямата част от жителите на общината за една година. Понастоящем други 120 общини във Франция изпитват затруднения с достъпа до питейна вода.

"В моята община имам няколко частни хеликоптера. Някой, който може да си позволи да зарежда хеликоптера си, няма да има проблем да плати глоба от 1500 евро или двойно повече в случай на рецидив", заяви тогава пред "Фигаро" Еманюел Делмот, кмет на Шатоньоф-Грас. "И тогава глобата няма да реши проблема с липсата на вода."

Разочаровани, местните власти и неправителствените организации призовават националните правителства и ЕС да помогнат за контролиране на търсенето на вода с мерки, вариращи от преосмисляне на системите за ценообразуване на водата до преразглеждане на начина, по който питейната вода се разпределя между жилищата, промишлеността и селското стопанство.

Според Хелм драстичното увеличаване на цените на водата, когато домакинството изразходва определено количество, "ще даде ясно да се разбере, че подобно прекомерно потребление просто не е нормално".

Голямо разхищение

По данни на Европейската агенция за околната среда почти една трета от европейците са засегнати от недостиг на вода. Очаква се този проблем да се задълбочи, тъй като с изменението на климата засушаванията стават все по-чести и по-интензивни.

Проучване, публикувано в списание „Нейчър“, установи, че "неустойчивото използване на вода от елита може да изостри водните кризи в градовете поне толкова, колкото изменението на климата или нарастването на населението".

Това прави промяната на потребителските навици приоритет за районите, засегнати от суша. Но това е и структурен проблем, твърдят изследователи и природозащитници. Отстраняването му ще изисква "фундаментално преосмисляне на потреблението на вода и много по-голямо наблягане на пестенето на вода", казва Норгал.

Някои регионални политици са съгласни с това и призовават за цялостна промяна. Елизабет Кула, председател на крайнолявата партия „Левица“ в регионалния парламент на Хесен, заяви по време на парламентарен дебат през юни, че "ценната питейна вода" се разхищава за "миене на тоалетни и в ... басейни за богатите".

Като част от националната си стратегия за водите, приета през март, Германия заяви, че иска да пести питейна вода, като интегрира дъждовната вода във водните системи за непитейни нужди.

Тъй като недостатъците на сегашните системи за управление на водите стават все по-очевидни, призивите към ЕС да предприеме действия стават все по-силни.

Брюксел има редица правила за защита и управление на сладководните ресурси, включително основния закон за питейната вода. Според Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), орган, който представлява организациите на гражданското общество и съветва институциите на ЕС, обаче "съществуващите инструменти остават разпокъсани" и "не са добре интегрирани във всички политики на ЕС".

През октомври ЕИСК трябва да представи на ЕС предложения за "синя сделка", които да отразяват плановете на блока за екологичен преход. Според него Европейската комисия трябва "да започне да разглежда водата като приоритет в европейски мащаб".

Според Флориан Марин, румънски член на ЕИСК, разработването на общоевропейски подход към цените на водата е от решаващо значение за справяне с недостига на вода.

Според него, консумацията на вода трябва да бъде безплатна до определен праг, след което да се прилагат тарифи. Според Марин частните домакинства да плащат на по-ниски цени в сравнение с други сектори, като например промишлеността.

В повечето държави, включително Германия и Франция, индустрията, която консумира вода, обикновено плаща много по-малко за питейна вода, отколкото частните домакинства, въпреки че потребява много по-голям дял.

Но Брюксел трябва да разработи също така стандарти за всеки сектор, включително за частните домакинства, за да регулира използването на водата, добави Марин, като подчерта, че питейната вода не трябва да се използва за пълнене на басейни.

Законодателите от ЕС също изразиха подкрепа за стратегия за водите в целия блок.

Миналия месец Ема Визнер, евродепутат от либералната група "Обновление", се застъпи за Синята сделка с аргумента, че "водата е основно право на всеки гражданин". Според нея ЕС трябва да се заеме с този въпрос, "преди да възникнат повече конфликти в рамките на държавите-членки или дори между тях". /БГНЕС