Древните дворци на Венеция са застрашени от срутване

Древните дворци на Венеция са застрашени от срутване поради нарастващата влага и ръждясването на железни пръти, заровени в тухлената им зидария, които са ги държали изправени досега, предупреди експерт.

Пръчките, известни като свързващи пръти, са били ключови за строителния процес преди векове, но сега се разпадат с надигането на водата, според Марио Пиана, архитектът, отговарящ за реставрацията на базиликата Сан Марко, който е изучавал сградите на града в продължение на 40 години години.

"Този проблем може да бъде решен, но ще струва милиарди", каза той, цитиран от The Times.

Построени до канали и заобиколени от Венецианската лагуна, сградите в града стоят на върха на древни дървени стълбове, забити на около 25 метра в тиня и кал, за да достигнат до по-стабилна глина, което означава, че поддържането на тежестта на сградите е от първостепенно значение, особено когато мраморът замени дървените фасади.

За да се справят с тежкия камък, въведен през 15-ти и 16-ти век, строителите на града избраха възможно най-тънките стени и разчитаха на връзки - всяка с размери около метър дълга и 3 см до 4 см широка - за да ги фиксират към подовете.

Но сега пръчките ръждясват, след като нивото на водата около къщите се повиши в резултат на разширяването на входовете от Венецианската лагуна към Адриатическо море през миналия век. Бариерата срещу наводнения Mose, изградена през тези входове, която дебютира през 2020 г., може сега да задържи надигащите се морета, но градът потъва, докато глината под него се уплътнява и след като подпочвените води бяха изпомпвани от местната индустрия през миналия век.

Ефектът от покачването на водата и потъването на сгради е очевиден от картините на палацо от 18-ти век от Каналето, които показват, че нивото на водата се е повишило със 70 см оттогава, докато стъпалата от по-стари сгради надолу към водата предполагат, че нивото на водата се е повишило с 1,3 м от 1300 г.

"Тухлите в тези дворци са като гъби, а солената вода е пагубна за свързващите щанги", каза Пиана. Като архитект, отговарящ за поддръжката на Сан Марко, той е видял опустошителния ефект, който просмукващата се солена вода има и върху тухлите и каменната зидария.

Друг проблем е навлизането на отоплението във венецианските дворци през 20 век, добави Пиана.

"Свързващите пръти се простират от вътрешността на сградите към екстериора, което означава, че се нагряват в единия край и са изложени на външния студ в другия. Свиването на температурата създава конденз, който се промъква в стените, влошавайки ръждясването", обасни той.

С увеличаването на риска от срутване на сгради, Пиана каза, че са необходими пръти от неръждаема стомана за укрепване на вековните връзки. През 2005 г. той работи с Venice in Peril Fund, британска благотворителна организация, за да възстанови малка къща на работническата класа във Венеция, заменяйки старите щанги.

"Измихме и тухлите, за да се опитаме да се отървем от солта, след като изолирахме долната част на сградата. Общата цена беше около 700 000 евро и това беше за една единствена малка сграда", каза той.