Споразумението за климата може да стане по-трудно с Тръмп

Дипломатическото напрежение около глобалното затопляне се разпространи в преговорите на срещата на върха на Г-20 в Бразилия тази седмица, като източници, пожелали анонимност, коментираха, че 20-те големи икономики са постигнали крехък консенсус относно финансирането на климата, който е убягнал на преговорите на ООН в Азербайджан.

Държавните глави пристигнаха в Рио де Жанейро в неделя за срещата на върха на Г-20 и ще прекарат понеделник и вторник в обсъждане на проблеми от бедността и глада до реформата на глобалните институции, пише Ройтерс. Сега преговорите трябва да се борят и с това как да се отговори на ескалиращото насилие в Украйна след смъртоносния руски въздушен удар в неделя.

Все пак продължаващите преговори за климата в ООН хвърлиха светлина върху усилията им за справяне с глобалното затопляне.

Докато срещата на върха COP29 в Баку, Азербайджан, има за задача да постигне съгласие за целта за мобилизиране на стотици милиарди долари за климата, лидерите на Групата от 20 големи икономики на половин свят в Рио де Жанейро държат кесията.

Страните от Г-20 представляват 85% от световната икономика и са най-големите донори в многостранните банки за развитие, които помагат за управлението на финансирането за климата.

„Светлината на прожекторите естествено е върху Г-20. Те представляват 80 процента от глобалните емисии“, каза генералният секретар на ООН Антонио Гутериш пред репортери в Рио де Жанейро. Той изрази загриженост относно състоянието на преговорите на COP29 в Баку и призова лидерите на Г-20 да направят повече за борба с изменението на климата.

„Сега е моментът за лидерство чрез пример от най-големите световни икономики и източници на емисии“, каза Гутериш.

Ръководителят на ООН по въпросите на климата Саймън Стийл написа писмо до лидерите на Г-20 в събота, призовавайки ги да действат по отношение на финансирането на климата, включително увеличаване на безвъзмездните средства за развиващите се нации и напредък в реформите на многостранните банки за развитие.

COP29 трябва да постави нова цел за това колко финансиране трябва да бъде насочено от развитите страни, многостранните банки и частния сектор към развиващите се нации. Икономисти казаха на срещата на върха, че трябва да бъде поне 1 трилион долара.

Богатите страни, особено в Европа, казват, че амбициозна цел може да бъде постигната само ако разширят базата от участници, за да включат някои от по-богатите развиващи се нации, като Китай и големите производители на петрол в Близкия изток.

В събота дискусиите на съвместно изявление на Г-20 в Рио закъсаха по същия въпрос, като европейските нации настояваха повече държави да дадат принос, а развиващите се страни като Бразилия отблъснаха, казаха дипломати, близки до преговорите, пред Ройтерс.

Но рано сутринта в неделя преговарящите се съгласиха с текст, в който се споменават доброволните вноски на развиващите се нации за финансиране на климата, без да ги наричат ​​задължения, според двама дипломати.
Пробивът остава засенчен от завръщането на власт на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, който според съобщенията се готви отново да изтегли Съединените щати от Парижкото споразумение за климата. Избирането му поставя под съмнение колко пари може да събере светът, за да се справи с изменението на климата, вероятно без подкрепата на най-голямата икономика в света.

Тръмп планира да отмени забележителното законодателство в областта на климата, прието от отиващия си президент Джо Байдън, който посети тропическите гори на Амазонка, когато спря там в неделя на път за Рио.
Успехът не само на COP29, но и на следващата среща на върха на ООН за климата, COP30, която ще бъде домакин в Бразилия следващата година, зависи от амбициозна сделка за финансиране на климата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.