Живее ли човечеството върху глобална метанова бомба?

Всяка година отделяме около 9,6 милиарда метрични тона въглерод в атмосферата като CO2 или въглероден диоксид, но около 58 трилиона тона се съхраняват в органични и изкопаеми вещества в атмосферата, сушата и океаните.

В продължение на десетилетия това предполагаше тревожна перспектива. Като нагряваме планетата, рискуваме да променим деликатните условия, които гарантират, че тези трилиони тонове остават заключени в почви, растения и морска вода. Наклонете баланса твърде много и може да осигурим катализатор за тези огромни природни резерви да започнат да се отделят, като бутилка газирана напитка, която изригва, когато бъде отворена. Резултатът може да бъде „метанова бомба“ – бързо и опустошително изпускане на парникови газове, което може да надделее над нашите усилия да задържим затоплянето.

Към днешна дата има вдъхновяващо малко доказателства, че такива така наречени климатични обратни връзки - при които изменението на климата предизвиква естествени процеси, които след това ускоряват затоплянето в самоусилваща се спирала - се случват в мащаб, за който трябва да се тревожим.

Последната оценка на Междуправителствения панел по изменение на климата през 2021 г. установи, че обратните ефекти на затоплянето и охлаждането по същество взаимно се компенсират. С повишаването на температурата повече морски пръски, прах и други фини вещества се издигат в атмосферата, което помага да се отразят повече от затоплящите слънчеви лъчи обратно в космоса. По-топлата планета също излъчва повече енергия, благодарение на страничен ефект на квантовата механика. Това би трябвало да е повече от достатъчно, за да противодейства на ефектите от всякакви метанови бомби.

Това обаче е много условно предположение и има тревожни признаци, че ситуацията се променя.

Проучване от 2022 г. отбелязва, че концентрациите на метан са се ускорили през 2020 г., въпреки факта че повечето изкопаеми горива са преминали през сериозен спад поради пандемията от Covid-19, докато генерирането на отпадъци нараства с нормални темпове. Това сочи с пръст по-дъждовното време (което ще доведе до разпространение на влажни зони върху по-голяма площ) и повишаване на температурите (което прави микробите, произвеждащи метан, по-продуктивни). Друго изследване от миналата година включи скорошни метеорологични наблюдения в модел за това колко CH4 ще произведат блатата. Изчислено е, че те изригват газ със скорост, съответстваща на някои от най-адските прогнози за затоплящ се климат.

Много от най-страшните сценарии на тези климатични обратни връзки са свързани с изпускания от екзотични среди, които малцина от нас някога са виждали: вечната замръзналост във високата Арктика или ледени метанови отлагания, заровени дълбоко под океана. Но доказателствата сочат, че трябва да обръщаме също толкова внимание на по-близките влажни зони, от бенгалските блата Сундарбан до Евърглейдс във Флорида, делтата на Нигер в Нигерия и Норфолк Броудс в Обединеното кралство.

В продължение на десетилетия сме зависими от такава естествена среда, за да изсмуче изкопаемия въглерод, който произвеждаме. Няма причина обаче да продължат да го правят. Пожарите в Амазонка, съчетани с по-слабото поглъщане на въглерод от растителността в северното полукълбо, означават, че този така наречен земен въглероден поглътител почти спря миналата година. Една по-гореща планета може да губи способността си да абсорбира нашето замърсяване.

Целият анализ - на Дейвид Фиклинг на сайта на Bloomberg TV Bulgaria

Авторът е колумнист на Bloomberg, който се занимава с въпросите на изменението на климата и енергетиката. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.