Живко Миланов - капитанът, който Левски заслужаваше

Във футбола, макар и рядко, се появяват хора-явления. Те оставят своя отпечатък както на терена, така и в сърцата на феновете. Не парадират с величие, не са егоистични, не са и главни герои в жълтите медии.

Те просто обичат това, което правят и го правят по най-добрия начин. Без значение от отбор, цвят и принадлежност – те са уважавани от много – свои и чужди. Такива са „синята“ легенда Георги Аспарухов, „червената“ - Димитър Пенев, големият Никола Котков, „черно-белият“ Христо Бонев, „жълто-черният“ Динко Дерменджиев и още, и още.

Погледнато днес – различно време и различни легедни. Да, трудно някой може да се сравни с гореизброените, но пък не е и много адекватно да бъде приравняван днешният комерсиален футбол с този през онези дни. Въпреки това и сега имаме играчи, които ще останат завинаги в историята – дали с рекорди, дали с борбеност, дали с отношение към своя тим.

Такива са Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров, Георги Илиев и не на последно място Живко Миланов. Легенда, защото не постави себе си пред отбора дори и в най-трудните моменти. Защото и на 35 години не отстъпваше по нищо на по-младите. Защото никога не е бил лош пример и винаги е оставял сърцето си на терена.

Да, той няма златна топка и обувка, „Левски“ не е взимал трофей от години, но пък най-голямата „титла“ за феновете са именно такива играчи. Живко никога не е бил прекалено разговорлив или емоционален. Вчера обаче беше различно. И съм сигурна, че той накара много свои и чужди да се разплачат, когато обяви края на кариерата си заради здравословни проблеми.

Прочетете целия коментар на Десислава Францова в Gol.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→