"Без будилник": Бягаме от всекидневието... с бягане

Снимка: "Байк и Рън за Чепън"

2 / 7

Планина, природа, слънце, предизвикателство, но и удовлетворение... С тези думи състезателите описват планинските пешеходни и веломаратони. Днес в "Без будилник" ще ви пренесем в Чепън планина, където за пета поредна година колоездачи и бегачи подлагат физиката и психиката си на изпитанието да докажат, че могат да се справят с баирите и планинския терен.

"Бягането е свобода, помага ми да преборвам стреса, отпускам се, не мисля за нищо. Бягането е върха, не мога да го сравня с нито един друг спорт. А колелото е най-великото нещо, което човек е създал", разказва ми Валентин Михайлов.

Той е изтощен и събира отново сили, докато хапва и пие бира на пролетното слънце. Тъкмо е участвал в "Байк и Рън за Чепън" край Драгоман, но е доволен от себе си, защото се е справил с 42 км планинско каране.

И тази година състезанието и в двете направления бягане и колоездене се състоя в две категории - маратон (42 км) и полумаратон (21.3 км). Отделно юношите премериха сили в колоездене на 21.3 км.

Общо 680 души се включиха в "Байк и Рън за Чепън". Най-бързият в дългата дистанция сред колоездачите финишира за 01.52 ч., а най-добрата сред жените премина през трасето за 2.38 ч. Победителят при бегачите завърши за 3.59 ч., а най-бързата сред жените пробяга трасето за 4:54 ч.

"Миналата година се състезавах като пешеходец, но тази година пробвах с велосипед, за да проверя силите си и как ще се справя, защото теренът е доста труден", споделя Вальо.

Той започнал да се занимава сериозно с тичане и колоездене преди няколко години. В момента твърди, че не е в най-добрата си форма, макар да тича по 7-8 километра три пъти седмично.

Кара и колело, макар бягането да му е по-любимо. Казва, че не е толкова добър в нито едно от двете, но извлича позитивите от спорта.

"Това е изпитание на психиката и физиката. С всяко състезание ставаш по-добра версия на себе си. Може и да не си подобриш времето, но е важно да си доволен накрая от това, което правиш. Като се справиш с тази трудност, това те прави малко повече човек", обяснява Вальо.

"Определено се чувствам по-добре емоционално и физически като бягам. След тежък ден, изпълнен с негативни емоции, тичането оправя настроението", допълва и Георги, който участва в състезанието на Чепън като бегач.

И за него това е второ участие. Миналата година се е включил в целия маратон, а сега - в полумаратона.

Георги тича от две години. Първо започнал по здравословни причини, а след това се запалил и тичането станало естествена част от ежедневието му.

"Цял ден съм на стола в работа и нямам никакво движение. Вечер не се издържа и ми се бяга", споделя той.

С колело или без, и двамата приятели са категорични, че биха участвали в планинското състезание отново, въпреки трудния терен и изтощението след това. Признават, че състезанието е предизвикателство за физиката и психиката, а конкурентите... е, те задават темпо и ти помагат да се справиш възможно най-добре.