Къщи от глина, трева, пластмаса и стъкло: Как карибски остров избягва бетона?

Карибският остров Тринидад става все по-устойчив на климатичните проблеми. И това е благодарение на десетките домове, които се изграждат от глина, трева, рециклирана пластмаса и стъкло.

Фермерът Ърл Рахаман-Нороня превърнал изтощена от монокултури земя в пермакултурен проект, който комбинира възстановяване на природата и устойчиво строителство, носещ името „Wa Samaki Ecosystems“. На територията на фермата му има малко останали бетонни структури, а новите сгради са изградени от местни и с изцяло рециклирани материали – добита наблизо глина, дървесина, цветни стъклени бутилки, стари автомобилни гуми и изсушени треви.

Този стил на строителство следва традиционните методи на Тринидад, при които хората използвали местните ресурси вместо вносни материали. Освен че дава нов живот на отпадъци, които иначе биха попаднали в депата, този подход създава устойчиви на климата структури, пише ВВС.

Критика към „бетонната култура“

Много от сградите в Тринидад днес са еднообразни бетонни блокове, които не са адаптирани към местния климат. Според Селин Рамджит, еко-архитект на „Wa Samaki“, „бетонната култура“ се е наложила през 1900-те години под влияние на западната архитектура, която не е в съответствие с тропическите условия.

Асад Мохамед от „Caribbean Network for Urban and Land Management“ отбелязва, че модернистичният стил на строителство не е подходящ за горещите сухи сезони, както и за ураганите и наводненията през дъждовния период. В миналото карибската архитектура била по-приспособена – дървени къщи с капаци на прозорците за бурите, навеси за сянка и високи тавани за проветрение.

Днес бетонните домове често имат стъклени прозорци, които трябва да стоят затворени, за да предпазят от слънцето и дъжда, което води до повишено използване на климатици. В миналото местните използвали по-устойчиви техники, като тропически дървени къщи и къщи от глина и трева.

Връщане към традиционните строителни техники

Исторически, първите домове в региона били от дървени греди с покриви от палмови листа, отворени за вентилация. По-късно испанското влияние довело до разпространението на „тапиа“ – строителна техника с глина, вода, трева и дървена рамка.

През ХХ век „тапиа“ къщите започнали да изчезват, смятани за „примитивни“. Днес такива структури могат да се видят само на места като Avocat Mud House Museum, където се усеща ефектът на глинените стени – те задържат влага, която при изпарение охлажда въздуха, правейки домовете естествено прохладни без климатици.

А предвид климатичните промени и рекордните горещини, има нарастваща нужда много места да  се върнат към тези устойчиви строителни техники, които без проблем могат да бъдат комбинирани със съвременни подобрения, за да не се възприемат именно като „примитивни“.

В „Wa Samaki“ архитектът Шон Ленард вече прилага климатично адаптирани строителни техники, използвани в историята на Тринидад.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Wa Samaki Permaculture (@wasamakipermaculture)

Къщите, повдигнати от земята – осигуряват вентилация през сухия сезон и предпазват от наводнения в дъждовния. Оставяне на естествената среда непокътната – вместо изравняване на терена и изсичане на дървета, сградите се вписват в съществуващата екосистема. Традиционни прозорци вместо стъклени фасади – позволяват естествено охлаждане без нужда от климатици. Използване на местни материали – като глина, трева и дървесина, вместо вносен бетон и стъкло.

И не на последно място - устойчиво строителство с рециклирани материали, за да се намали отпадъка.

Стари автомобилни гуми се пълнят с пластмасови бутилки и се покриват с глина, за да се изградят стени и седалки. Бамбук и тиково дърво от фермата се използват за изграждане на беседки. Стъклени бутилки се вграждат в стените, за да пропускат светлина и цвят. Изоставени рекламни банери и части от водни резервоари се използват за покриви.

Тези подходи не само намаляват строителните разходи, но и предотвратяват натрупването на отпадъци в природни резервати като „Caroni Swamp“.

Работа с природата, а не срещу нея

Целта на „Wa Samaki“ е да промени начина, по който хората възприемат строителството – като взаимодействие с природата, а не разрушаването ѝ.

Тази философия „работа с природата, а не срещу нея“ се среща и сред коренното население на Карибите, които вярвали, че жилищата трябва да бъдат част от земята и лесни за възстановяване, когато е необходимо, а не обратното, което на всички ни е до болка познато.