Устойчиви, технологични, енергийно ефективни – тенденциите в строителството

Инфлацията в България ще достигне пиковата си стойност към края на тази година около 18%, а средната годишна инфлация ще бъде около 15%, прогнозира в keynote презентация Кристофор Павлов, главен икономист на "УниКредит Булбанк"в началото на конференцията. Прогнозите на "УниКредит Булбанк" към момента са, че българската икономика ще претърпи плитка рецесия в края на тази и началото на следващата година и възстановяване до средата на 2023 г.

Участници в дискусията, озаглавена „Ускоряване на инфраструктурните проекти в България: предизвикателства и възможности“ бяха арх. Иван Шишков, служебен министър на регионалното развитие и благоустройството; инж. Светослав Глосов, почетен председател на Камара на строителите в България и Мартин Георгиев, директор на дирекция „Координация на програми и проект“ към Министерство на транспорта и съобщенията. Модератор на дебата беше Илия Вълков, заместник главен редактор на списание „Мениджър“.  

„Строителният сектор страда от сериозни проблеми, защото той е надвишил многократно своето развитие като частни инвестиции спрямо развитието, което общините правят за инфраструктурата на самите общини.", посочи арх. Иван Шишков.

"Поели сме ангажимент да съдействаме при законови промени, свързани със строителния бранш", каза Светослав Глосов. По думите му, почти всички големи проекти вече се изпълняват от български фирми.

„Скоро се очаква да се отвори и схема за подпомагане на операторите на интермодални терминали като фокусът ще е върху съществуващите такива терминали“, посочи Мартин Георгиев, директор на дирекция "Координация на програми и проекти" към министерство на транспорта и съобщенията. Втората схема, по която работи транспортното министерство, е за изграждане на зарядни съоръжения за автомобили по републиканската пътна мрежа. Предвижда се да бъдат изградени 160 такива точки, допълни той.

Жилищният пазар е вечен. Хората винаги ще търсят жилища, в които да живеят и да отгледат децата си – около това мнение се обединиха участниците във втория дискусионен панел „Устойчив жилищен пазар - мисия възможна”. Устойчиви, зелени, технологични, енергийно ефективни и модерни – такива са тенденциите на жилищния пазар, очертани след пандемията, смята Полина Стойкова, изпълнителен директор на Bulgarian Properties, модератор на панела.

„Нашите наблюдения показват, че през последните шест месеца търсенето се увеличи – правим повече огледи, посещения, имаме повече запитвания, но пък сделките намаляха. Това е сигнал, че потребността от нови жилища в големите градове остава, но финансовите възможности на потребителите намалява в резултат на инфлационните процеси и обедняването на населението”, отбеляза инж. Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи.

Имотният пазар е чувствителен към глобалните процеси и факторите, от които се влияят търсенето и предлагането са комплексни, по думите на Димитър Савов, изпълнителен директор на BLD. „Миналата година – първата след пандемията, бе объркана и несигурна. Това, а и войната в Украйна и инфлацията разколебаха някои купувачи, а и много колеги замразиха инвестиционните си проекти, тъй като не са в състояние да предвидят общата стойност на необходимите капиталовложения.“, допълни той.

„Прилагаме нови технологии, които щадят околната среда. Обърнали сме се към италиански сертифициращи организации за устойчиво строителство. Считам, че държавата трябва да субсидира част от цената на технологията, заложена в един зелен проект. Такъв е примерът на Австрия”, изтъкна арх. Пламен П. Мирянов, управител на AРТЕКС ПРОЕКТ и член на УС на "АРТЕКС ИНЖИНЕРИНГ" АД. Според архитекта потребителският интерес вече е с фокус еднофамилни къщи, далеч от центъра на града, апартаменти с повече зеленина, вкарване в цикъл на дъждовната вода, за да не се претоварва градската канализационна мрежа.

„Пандемията и кризата насочи фокуса върху енергийна ефективни къщи – панели, които лесно се монтират върху радиаторите и управляват топлината. Всяка една автоматизация води до спестяване на разходите – до 30% на потреблението на електроенергия”, съгласен е Димитър Стоянов, SolutionEngineerв„Алтерко”.

Постигането на устойчива и екологична градска мобилност става все по-съществен проблем за българските градове. Проблемите са идентични, но всеки решава как да подходи към тяхното разрешаване. В София вече има стандарти за изграждането на градската среда, в това число тротоари, шахти и други. В Русе сами са разрешили проблема с напояването в градските паркове и миенето на улици. Във Варна залагат на разширяване на пешеходната част на града. А в Габрово - на енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради. Това стана ясно по време на третия панел, посветен на еволюцията в градската среда.

"София е огромен град и е изправен пред огромни предизвикателства. Общинският съвет създава възможностите за публично-частни партньорства. Наред с това създаваме и правилата за начина, по който да изглежда града", каза председателят на Столичен общински съвет Георги Георгиев. Той отчете, че СОС до края на лятото е успял да приеме стандарти за градската среда - за тротоари, за градска настилка, всичко, което определя екстериора награда. Вече е факт нашата програма за изграждане на тротоарите - Георгиев определи тази програма като най-ефективния начин за подобряване на градската среда и добави, че през последната една година Столичната община е направила мащабна реформа на начина на поставяне, контрол и поставяне на преместваемите обекти.

Главният архитект на Столична община Здравко Здравков съобщи, че е довършен общият устройствен план на София. "Пред нас като задача стои да доизградим Софийския околовръстен път, има липсващ участък между бул. "България" и пътния възел с автомагистрала "Струма", ще има ли, или не връзка с бизнес зоната в Божурище - искаме да решим важните теми за града", каза арх. Здравков. Той отчете, че огромна задача, която не се решава така лесно, е тази за градската среда. "През 2018 г. изменихме Закона за устройство на Столична община, така че да променим наредбата за градската среда. Наредбата създаде възможност за надграждане към нея система от стандарти - шрифтовете на всички системи за придвижване в града, цветовите решения в града, стандарти за настилките, трябваше да спазим изисквания за шахти. Минаваме на следващия стандарт - пешеходните пространства - улично осветление, парапети, кошчета, пейки - разясни главният архитект на столицата.

"Това, което ние правим, е да изградим една поливна система за растителността. През миналата година успяхме да регистрираме четири кладенеца, които бяха действащи, които използваме за миене на улици и паркове в Русе", сподели местен опит инж. Димитър Недев, заместник кмет на Община Русе и участник в панелната дискусия.
Сергей Петров, изпълнителен директор на "Варна - Европейска младежка столица" и учредител на сдружение "Таляна" се похвали, че са подкрепили инициативи, които са насочени към младежката част на града. Сред тях е и проектът за съживяване на Варна. "Започнахме сериозна работа. Основните цели на сдружението са разширяване на пешеходната част на града. Една от основните улици беше предвидена да бъде просто един път, а тази улица естествения й поток е пешеходен. В момента тя е споделена - части от нея се използват от автомобили, а друга част се ползва като пешеходна зона. 53 са новите проекти в този район от 2016 година до момента", добави Петров. "Имаме за задача изграждане на устойчиви местни системи. "Европейски стартъп градове" работи с над 50 кмета и администрации на европейски градове. Важно е да бъдат вкарвани в общината реалните проблеми на хората в градската среда. Важно е да се обясни на хората, че затварянето на една улица от една зона за автомобили, не означава спад за бизнеса, а напротив - увеличава се човекопотока, услугите в района и броя на бизнеси там", допълни опита във Варна Димитър Василев, председател на Български бизнес форум и координатор на "Европейски стартъп градове".

"Това, което правим като община е да гледаме на енергийната ефективност като на икономическа ефективност. Статистиката показва, че този, който е постигнал енергийната ефективност, се е развил икономически", сподели Тодор Попов, директор на Дирекция “Административно, правно и информационно обслужване” на община Габрово. Той сподели и за инициатива в общината, обединяваща индустриалните ни зони и старт на проект, насочен към енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради".

Дистанционният работа по време на пандемията напълно промени очакванията на служителите към офисите. Физическият офис няма да изчезне, но е в процес на трансформация, отбеляза Йордан Кръстев, мениджър “Офис площи” в Cushman&WakefieldForton, модератор на панела, посветен на новата офис реалност.

„Офис секторът в България е стабилен въпреки пандемията, войната в Украйна и икономическата криза. Интересът към работа в офиса бавно се възстановява. Особено застъпен е хибридният модел с гъвкави работни места”, коментира Таня Косева-Бошова, председател на УС на Асоциация на собствениците на бизнес сгради в България. Според Бошова расте броят на сертифицираните у нас зелени офис сгради – мнение, което споделя и Силвия Павлова, основател на PropTech Bulgaria & CSEE PropTech, член на борда на Европейската проптех асоциация.

При оформлението на работната среда, базирана на дейности, екипите могат да избират от множество различни типове пространства в зависимост от вида работа, която вършат в този ден, обясни арх. Никола Георгиев, директор на SGI Architects&Masterplanners. „Пандемията повиши изискванията към работната среда – тя трябва да е уютна и удобна както у дома – навик, придобит от локдауните”, добави той. 

Офисният дизайн, базиран на дейности, дава възможност на служителите и е по-благоприятен за творчество и сътрудничество. Освен това насърчава служителите да идват в офиса няколко пъти седмично, а не всеки ден. Това може да подобри баланса между работа и личен живот, което намалява стреса, текучеството и улеснява привличането на най-добрите таланти, допълни арх. Георгиев. Неговата прогноза за бъдещето на пазара е, че ще бъдат печеливши и търсени онези проекти, които са хибрид на жилищни и работни пространства. И голямо търсене на уютни зали за събития, срещи и разговори.

Според Таня Косева-Бошова, „пазарът в България е бавен. Решенията за промяна не са толкова светкавични, така че не очаквам резки движения и сътресения на пазара на офиси”.

Силвия Павлова от своя страна очерта тенденции, едната от които е разширяването на концепцията за сгради със смесено предназначение. От съществуващия модел на офис площи и ритейл пространства, свързани помежду си се преминава към свързаност между офис, ритейл и жилищни сгради в едно цяло и допълни: „Може да има намаляване на инвестиционната активност от български инвеститори, но същевременно наблюдаваме значителен интерес към проекти от всякакъв клас имоти от страна на чужди такива”.  

Панелът бе закрит с думи на Димитър Стоянов, SolutionEngineer в „Алтерко”, според когото още е рано да се говори за изкуствен интелект, който да управлява офисите. „Нищо не е в състояние да замени човешкият фактор, а само човешките дейности”, категоричен е той. Той призова инвеститорите да вложат повече средства в технологиите, зелената среда и комуникацията между сгради, да въведат различни гъвкави схеми за работа и почивка, за да избегне трафикът и натоварването на градската среда.