Последният урок на Стефан Данаилов към неговите ученици

Не вярвайте на ония, които ще ви кажат, че нарочно съм заминал, за да не ме видите, че съм тъжен. Не вярвайте на ония, които ще ви кажат, че нарочно съм заминал за Рим, защото не държа достатъчно на вас. Кажете им, че вашият Мастер е заминал, защото всички римски трупи ви искат по сцените си. Кажете им, че вашият Мастер е заминал, за да помоли папата да ви благослови, за онова, което ви предстои.

Това е моят последен урок, най-важният. Урокът е - ние ли принадлежим на професията или професията принадлежи на нас, ние ли принадлежим на театъра или театърът принадлежи на нас. Артистчета мои, талантливи, толкова неща исках да ви кажа през тези години, толкова неща исках да ви кажа, толкова неща ви казах, а ми се струва, че сега започваме отново. Изкуството има само начало, дълбоко вярвам в това и в това начало ние бяхме заедно. Затворете очи и си спомнете улица "Раковска", онзи наш първи учебен ден, прекрасните ветрове на незабравимата младост, ония прекрасни пламъчета на тази прекрасна магия, наречена театър, които заедно разпалвахме в шепите на тия наши чудесни, смешни, трудни, великолепни четири години. Стояхме на дървото "Лазарица", живяхме в "Домът на Бернарда Алба", летяхме с "Небесния отряд", радвахме в "Опера за три гроша".

Днес е вашият голям празник. От сега нататък ще ви оценява публиката, времето, животът, бъдещето.

Някога в началото на века Вазов пише - "Младостта и бъдещето могат да бъдат великодушни", а вие сте и млади, и бъдещето е във вас. Бъдете великодушни, мили мои!

Ламбо към Йосиф Сърчаджиев: Ние сме ангели, помни, давай смело!

Ще изгрява през годините слънцето и ще залязва, ще ни намигат приветливо звездите и цветовете на сезоните ще ни напомнят, че всичко тече. И ще се качвате на сцената всяка вечер, мили мои, и ще слизате от нея разплакани или усмихнати, повели след себе си благородните зрители към ония благословени светове, където всичко е театър.

На добър час, мили мои малки артисти! Здравейте колеги!