Копнежът се сблъсква с реалността в постановката “Трамвай “Желание”

Спектакълът “Трамвай "Желание“ по едноименната пиеса на Тенеси Уилямс разказва за копнежа, илюзиите и болезнения сблъсък с реалността. Постановката на Николай Кенаров предлага съвременен прочит на класическия текст, а актьорите Йоана Буковска и Яцек Янков разказаха за предизвикателствата пред екипа в студиото на “България сутрин“.

За Буковска заглавието на пиесата събира в себе си различни измерения на човешкото желание - от надеждата и мечтите до болезнената среща с действителността.

“Може би последната надежда си тръгва с трамвай “Желание“. Желанието като брутален акт, желанието като идеал - изобщо там някъде е сблъсъкът в тази пиеса“, каза актрисата.

Работата по спектакъла е сериозно предизвикателство за актьорите. 

Яцек Янков влиза в две роли, а Буковска изпълнява образа на Бланш и репетира с двата състава.

“Не е лесна работа. С добро желание, с работа, добри колеги и актьори успяваме по някакъв начин да дадем това чувство на хората“, сподели Янков в ефира на Bulgaria ON AIR.

Второ семейство

Буковска определя трупата на ТМФЦ-Разград като свое “второ семейство“ и подчертава значението на доверието между актьорите. По думите ѝ именно доброто партньорство е в основата на плътния и въздействащ спектакъл.

“Създадохме един много плътен спектакъл, какъвто може да се породи само между хора, които са истински партньори помежду си и имат пълно доверие“, каза актрисата.

За Янков ролята на Мич е особено предизвикателна, тъй като образът е коренно различен от самия него. “Защо е предизвикателство за мен? Защото няма нищо общо с мен като човек, абсолютно. Но точно това е хубавото на актьорската професия, че това е предизвикателство и ти развиваш себе си“, обясни актьорът.

Постановката на Николай Кенаров търси баланс между драматичното и комичното, като поставя класическата история в по-съвременен контекст. Според Буковска именно в това се крие силата на спектакъла - способността да открие актуален прочит на добре познатата история.

“Във всяко смешно нещо има малко тъга, а във всяко тъжно нещо сякаш се усмихваш. И това е вълшебството - да намериш съвременната гледна точка в един класически текст и да накараш хората да станат съпричастни“, каза актрисата.

Гледайте видеото с целия разговор.