Мигачите на колите: Защо в Европа са жълти, а в САЩ – червени?

Електрическите сигнали, включително мигачите, се появяват на автомобилите едва в края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Освен това в САЩ задните мигачи първоначално се вграждат в една ниша с другите светлини и светят в червено, тъй като използват същия филтър като габаритите и стопа, които според правилата тогава трябва да са червени, пише Automedia.bg.

Любопитното е, че именно американците решават в края на 50-те г. да променят цвета на мигача на жълт. През 1960 г. Комитетът за автомобилното осветление към Американската асоциация на автомобилните производители убеждава европейските експерти в предимствата на жълтите мигачи, тъй като по този начин шофьорите значително по-лесно биха ги различили от стоп светлините и габаритите.

В резултат на това през 1967 г. Икономическата комисия за Европа на ООН нарежда на автомобилите, произведени в Европа, предните мигачи да са жълти или бели, а задните - само жълти.

В САЩ предложението придобива малко по-различна форма: отпред са разрешени само жълти мигачи, а отзад - червени или жълти. При тези условия повечето американски производители оставят отзад червените мигачи, най-малкото поради това, че производството на едноцветни корпуси е по-евтино от многоцветни.

Междувременно се оказва, че червените мигачи са по-малко безопасни. Според изследвания жълтите са с 28% по-ефективни за предотвратяване на инциденти, отколкото червените. По-специално автомобилите с жълти мигачи са с 5,3% по-малко вероятно да бъдат ударени отзад, отколкото колите с червени. Но дори съображенията за безопасност не успяват да променят американската традиция.

Допълнителна причина е, че според американските разпоредби осветената зона на стоп-светлината и задния мигач трябва да бъде поне 50 квадратни сантиметра всяка. А това от дизайнерска гледна точка малко затруднява поставянето на множество светлини отзад, особено на малки автомобили.
През 50-те години това изискване все още е оправдано, тъй като пластмасата не е достатъчно здрава и може да бъде повредена от топлината на лампата. Това вече не е заплаха за съвременните пластмаси.

Дали обаче големите светлини намаляват инцидентите? Също не. Още през 1993 г. американската Национална администрация за безопасност на движението по пътищата (NHTSA) проучва този проблем и не открива доказателства, че зоните с площ над 50 квадратни сантиметра са по-ефективни за предотвратяване на произшествия. И NHTSA взима Соломоново решение. В заключението на администрацията се казва: "Не намираме убедителни причини за запазване на изискването, но не намираме убедителни причини и за неговата отмяна".

По този начин ограничението за размера на осветената зона на стоп-светлината и задния мигач остава. В резултат на това американските производители и до днес инсталират по една голяма лампова секция от всяка страна, в която мигачът се подава от мигането на стоп светлината. Дори и в САЩ обаче има изключения.